Руска и китайска стомана наводняват ЕС?

Представителите на германския бизнес с тревога очакват, че новите наказателни мита за вноса на алуминий и стомана в САЩ от много страни, включително Китай и Русия, ще доведат до преориентацията на търговските потоци към други пазари, включително на пазара на Европейския съюз. Ако това наистина се случи, то лобистите на германския бизнес ще настояват за прилагането на защитни мерки в интерес на германските производители на стомана и алуминий. Това заяви на пресконференция в Берлин членът на УС на Федералното обединение на германската индустрия (BDI) Щефан Майер.

СТО разрешава защита

„Ние сме много разтревожени от преориентацията на китайската и руска металургична продукция към ЕС след предстоящото въвеждане на наказателните мита. Най-вероятно това е неизбежно, защото структурата на вноса на стомана и алуминий в ЕС е приблизително такава, каквато е в САЩ, така че е логично, ако чуждестранните производители се насочат към европейски пазар“, посочи той.

Според Майер правилата на СТО допускат приемането на защитни мерки в случай на краткосрочни масови промени в направленията на търговските потоци. Такива мерки, каза той, „не са нашият избор“, но „ние сме задължени да отчитаме интересите на нашите производители на стомана и алуминий“. Председателят на Източния комитет на германската икономика Волфганг Бюхеле очаква растеж на свръхпроизводството на стомана и алуминий, защото наказателните мита на първо място преследват целта да реанимират производството на американските заводи, които са загубили своята конкурентноспособност.

Какво ще се случи със световните цени на стоманата и алуминия?

„Т.е. не става дума само за преориентирането на търговските потоци, но и за по-нататъшното увеличаване на вече съществуващото заради Китай свръхпроизводство на стомана и алуминий в света, което не може да не се отрази и на цените“, каза Бюхеле.

Какви точно ще бъдат последиците от американските наказателни мита, той за момента не се наема да каже, но не се съмнява, че „китайците и руснаците ще се опитат повече да изнасят, докато са отворени пазарите, което ще доведе до ожесточаване на конкуренцията в Германия“. А председателят на Източноевропейският съюз на германските предприятия Теодор Вуперман смята, че в краткосрочна перспектива цените на американския пазар няма да скочат така силно, че вносната стомана и алуминий ще запазят своята конкурентност, въпреки митата съответно от 25% и 10%. Освен това, някои от мерките в САЩ въобще не се прилагат от американските заводи.

Сливане на лобистките организации

Впрочем, Бюхеле, Вуперман и Майер поканиха журналистите на пресконференция в Дома на германската икономика в Берлин съвсем не за това да коментират американските наказателни мита и техните последици.

Тяхната цел бе да информират пресата за сливането на две организации, лобиращи интересите на германските компании, правещи бизнес в Русия, Централна и Източна Европа. Занапред тези интереси ще бъдат защитавани от съвместните усилия на Източния комитет на германската икономика и Източноевропейския съюз на германската икономика. Названието на новата организация за момента е тромаво, в нея се запазват предишните две. Но Волфганг Бюхеле обеща да измисли нещо лаконично, но запомнящо се.

Най-важното е, че всички германски фирми вече могат да се обърнат към една организация, която да им окаже помощ и да ги консултира. Източният комитет по-рано обслужваше големия бизнес, Източноевропейският съюз – средния и малкия. Взети заедно сега те имат около 400 фирми-членове от различен, калибър, а сред учредителите освен BDI има и такива влиятелни организации, като Федералното обединение на германските банки и Външнотърговското обединение на германските компании от търговията на дребно.

Към сферите на интересите на новата структура влизат общо 29 държави. Както с гордост подчертават участниците в пресконференцията, на тях се падат 18% от външнотърговския стокообмен на Германия. През 2017 г. това са били 426 милиарда евро – повече, отколкото стокообмена на Германия с Китай и САЩ взети заедно /358 милиарда или 15% от германската външна търговия/.

Търговията с Русия и санкциите на ЕС

Най-големият търговски партньор от тези 29 държави през 2017 г. е Полша. Стокообменът с нея е надхвърлил 110 милиарда евро. На второ място е Чехия с 87 милиарда, а след това Русия с 57 милиарда и Унгария с 51 милиарда. Н сравнение с 2016 г. обемът на руско-германската търговия съществено е нараснал – с 19%. Волфганг Бюхеле не очаква тя да расте със същите темпове и в бъдеще.

Положителната динамика е забавена от икономическите проблеми в Русия и запазващите се санкции. Източният комитет отдавна се оплаква от санкциите, но признава примата на политиката и не иска тяхното незабавно отменяне. Бюхеле, както и предишният министър на външните работи Зигмар Габриел, се обявява за постепенно либерализиране на режима на санкции успоредно с изпълнението на минските споразумения. /Дойче Веле