Руската петролна доминация на Балканите

Явор Иванов
Паника разтърси Бургас, тъй като руската компания майка „Лукойл” възнамерявала да затвори рафинерията „Нефтохим”, като я редуцира до складова база, а производството й изнесено в Румъния,  съобщава Standartnews.com. Според друга мълва мощностите щели да бъдат преместени поетапно в Хърватия.  „Лукойл Нефтохим” Бургас е най-голямата рафинерия на Балканите с капацитет от 142 хил. барела суров петрол дневно.
През ноември м.г. руските сайтове „Ведомости" и Лента.ру  съобщиха, че заводът спира, като причината е не само ремонт на заводското оборудване. Според тях някои нефтохимически инсталации на рафинерията ще бъдат временно спрени поради липса на суровина, като се очаква да заработят в началото на март.
Напрежението вчера нараснало много,  разказва още изданието, след като президентът на "Лукойл" Вагит Алекперов бил на изненадваща визита в София и се срещнал с шефа на българската компания Валентин Златев. Визитата е рутинна, Алекперов дойде на съвещание, съобщиха от пресцентъра на "Лукойл". "Работим в съвсем нормален режим и за спиране - временно или постоянно, изобщо не може и дума да става", категорични са от "Нефтохим".
„Лукойл” притежава седем нефтени компании в Източна Европа, включително в Румъния, България и Хърватска.
През последните десет години руските петролни компании станаха доминиращи лидери на пазара в разпределянето на петрол в Югоизточна Европа, отбелязва анализ на Southeast European Times.com. Русия продължава настойчиво да развива и контролира потока на петрол и природен газ в региона. Когато "Лукойл" построи първата си бензиностанция на Балканите - проект от 1998 г. в българската столица София - много анализатори сметнаха това за начало на дългосрочна стратегия за енергийно господство в Югоизточна Европа.
Най-скорошното доказателство за плана на Русия бе наблюдавано през март 2009 г., когато "Сургутнефтегаз" купи дял от 21% от централната енергийна компания на Унгария "МОЛ", преди собственост на австрийската "ОМВ".
"Сургутнефтегаз" е една от най-непрозрачните петролни компании на Русия, като се твърди, че собствеността й е свързана и с руския премиер Владимир Путин. Купувайки дял от унгарската компания "Сургутнефтегаз" автоматично придоби дял в хърватската "ИНА", 47% дял от която е собственост на "МОЛ". За да ограничи влиянието на "Сургутнефтегаз" унгарската компания промени правилата на гласуване на акционерите. Но няма съмнение, че влизайки в структурата на собственост на "МОЛ" и "ИНА" руснаците получиха достъп до пазарите в Хърватия и Унгария. Това е не само бизнес триумф, но и свидетелства за геополитическия успех на десетгодишната руска стратегия.
Доминираща позиция в България заема "Лукойл", която също функционира и в Сърбия, Босна и Херцеговина (БиХ), Черна гора и Хърватия. Влиянието на Русия в Сърбия бе засилено миналата година, когато държавната компания "Газпром" придоби компанията "Нафтна Индустрия" в Сърбия. В БиХ Русия притежава "Нафтна Индустрия" в Република Сръбска (НИРС).
Очевидно нищо от това не е случайно и е подробно обмислено предварително. Наистина в бизнеса и в политическия сектор бе осъществена дългосрочна стратегия, като бизнес компонентът се развива вече повече от десетилетие.
През това време някои руски компании сключиха сделки, които им донесоха краткосрочни загуби, но които сега се смятат част от по-дългосрочна успешна стратегия. Руснаците разширяват влиянието си в региона, като купуват съществуващи компании и ако те не успеят, създават и развиват свои собствени енергийни фирми, свързани със съществуващите.
Това е скъп процес, но добре координиран. В крайна сметка руските компании ще са постигнали почти пълен контрол в продажбите на дребно, рафинериите и транспортните системи за петрол и природен газ във всяка страна в Югоизточна Европа през следващите няколко години.
Рафинерията на "Лукойл" в Бургас е най-голямата на Балканите и се превърна в база за по-нататъшното разрастване на "Лукойл" в региона. "Лукойл" е една от най-големите компании в България  с 9% от българския БВП и една четвърт от всички данъчни приходи на страната.
В края на 2003 г. руската компания закупи 79,5% от сръбската петролна компания "Беопетрол" за 117 милиона евро, с нейните 200 бензиностанции и държи 20% от пазара за петролни деривати в Сърбия. На "Лукойл" бяха необходими повече от пет години и 76 милиона евро, за да вдигне компанията на крака, преди да успее да извлече печалби в Сърбия.
После компанията купи мощности в Македония, опита да преговаря със Словения за стратегическо партньорство със словенската държавна компания "Петрол", закупи малка хърватска фирма, наречена "Европа Мил" с осем бензиностанции и речен терминал във Вуковар. Почти паралелно придоби веригата бензиностанции "Рокспед" в Черна гора за 26,5 милиона евро.
В края на 2007 г. на Балканите се появи трети руски играч - държавния енергиен гигант "Газпром". Той възнамеряваше да купи "НИШ" от държавата чрез клон на компанията "Газпронефт". Руснаците платиха 400 милиона евро за "НИШ" и се съгласиха да инвестират още 550 милиона евро до 2012 г. Независими анализатори смятат, че компанията бе продадена за много по-ниска от действителната й стойност и че целта е била да се осигури руска политическа подкрепа в сръбската кампания срещу независимостта на Косово.
През 2007 г. "НИШ" регистрира печалба от 125 милиона евро и плати 1,2 милиарда евро данъци. На основата на тези цифри, много анализатори заключиха, че Сърбия е предала контрола на своята енергийна система на Русия срещу много ниска цена. Руснаците ще постигнат подобен контрол в Унгария, ако успеят да придобият ключова собственост в "МОЛ".
Досега това все още не е станало. Но ако стане, то ще означава значително нарастване на руското влияние. Тъй като някои от страните в региона вече са членки на ЕС - и с оглед на това, че и други ще се присъединят към Съюза в бъдеще - може да се допусне, че руснаците се превръщат в бъдещ политически фактор на влияние в рамките на ЕС чрез един от най-важните проблеми на 21 век: енергията, заключава анализът на Southeast European Times.com.