Руските фабрики рухват

Джейсън Буш

На пръв поглед Челябинския стоманолеярен завод изглежда като реликва от миналото. Плоча до входа на фабриката изтъква как в жестоката зима на 1941 стотици мъже и жени, евакуирани от Москва, изграждат предприятието от нулата. В огромните производствени халета барелефи на Ленин и сурови пролетарии гледат към трудещите се работници. Червен лозунг прокламира: „Слава на работническата класа!”
Но тези дни фабриката по-скоро е пример за мениджърски умения, отколкото за модел на социалистическа индустрия. Вярно е, че продажбите на автомобилните части на завода и на останалата й продукция са паднали наполовина от миналото лято, а работниците са съкратени от 4 400 на 3 500. Но 26-годишният изпълнителен директор Андрей Гартунг вярва, че глобалната икономическа криза дава възможности за увеличаване на производителността. Тази година той добави нови производствени линии и нарежда на всеки отдел да съкрати разходите с 15%. Освен това предлага по $300 на тези, които имат добри идеи. "Ще оцелеят само компаниите, които са ефективни”, посочва той.
Въпреки неотдавнашния икономически ръст от 7% на Русия, по-голямата част от нейната индустрия малко се е променила от съветско време. Заводската производителност достига едва 16% в сравнение с тази на САЩ, според московската консултанска фирма Strategy Partners. През годините процъвтяващият местен пазар и монополите от съветско време позволяваха на динозаврите да останат в бизнеса. Но сега някои компании се променят.
Да вземем за пример Челябинския стоманолеярен завод. Той остава единственият производител за огромните колела за камионите Урал. И след разпадането на Съветския съюз той има малко други клиенти. Но през 2005 собственикът Валерий Гартунг, бивш инжинер във фабриката и депутат, поверява ръководството й на 21-годишния си син Андрей. „Всички бяха шокирани”, спомня си младият Гартунг, който е завършил Южноуралския държавен университет и бил с малък практически опит.
Едно от първите му решения е да се скъса със зависимостта от Урал. Търси нови пазари и започва производство на нови продукти за железниците и петролодобивната индустрия. И точно навреме, тъй като продажбите на огромните камиони почти замряха миналата година. По-раншните му опити да привлече интереса на чужденците към неговото производство се провалят. През 2006 делегация от Daimler му препоръчва да срине фабриката из основи и да започне начисто. Но той не се отчайва. Тази година експортът вероятно ще достигне 8% от продажбите в сравнение с 2% миналата година. През 2011 планира този процент да стигне 50. Днес в завода няма да разберете, че светът страда от икономическа криза. Работниците гордо показват метални свръзки, предназначени за Koch, германски производител на поточни линии. През април фабриката получи поръчки от ZF, германска фирма, която прави трансмисии за компании като BMW и Mercedes-Benz. „Най-важното е, че сега правим много повече различни части”, посочва Александър Горушка, който е шеф на отдел в завода.
Голяма част от прогреса се дължи на решението на Гартунг да наеме консултантската фирма Kaizen Institute, която е издигнала в култ производствените методи на Toyota Motor и сред клиентите й са Ford и Lockheed-Martin. Тя открива много причини за неефективността на завода. Старшият й консултант от Тексас Брайън Сейлър започва да съветва завода през 2007. Първото нещо, което му прави впечатление са купищата незавършена продукция, която е разхвърляна навсякъде. Фабриката бе организирана „да произвежда колкото се може повече продукция в различните цехове, но не и да функционира като едно цяло” посочва той и препоръчва поставянето на единни цели на завода, отколкото да се набляга на производителността на отделните работници. Чрез реорганизиране на процесите Гартунг успява да повиши производителността на някои цехове с 50%.
Той прави подобни промени и в счетоводството, продажбите, при мениджмънта, където бумащината изяжда много време, нещо типично за Русия. „Смята се че колкото повече отчети се правят, толкова повече ситуацията е под контрол”, посочва Константин Акимов, заместник-изпълнителен директор на огромния конгломерат Базов Елемент. „В Япония на ръководството се докладва, само когато има проблеми”, изтъква 37-годишният Акимов, който е има MBA от University of Chicago. Той се прочува като магьосник на мениджмънта, след като успя да промени из основи най-големия производител на търговски хладилници Поляр. Успява да удвои приходите, след като открива проблемите в производството и кои продукти носят най-голяма печалба.
Но за повечето руски фабрики е твърде късно. Андрей Гартунг прогнозира фалити на много от по-малките си конкуренти.
Такова разтърсване обаче ще помогне на Русия да се отърве от исторически наследената индустриална слабост и да позволи на по-динамичните компании да се развият. „Кризата дава възможност за повишаване на ефективността”, коментира Александър Идрисов, управляващ партньор в консултанската фирма. "Ако искате да оцелеете и да излезете по-силни от кризата, друга алтернатива няма.”