Руското медийно влияние в Европа и в България

Центърът за изследване на демокрацията представи най-новия си доклад, анализиращ руското медийно влияние в четири страни – членки на Европейския съюз: България, Германия, Полша и Чехия. Изследването разглежда сходствата и разликите в каналите и методите на разпространение на проруски антидемократични послания в Европа по отношение на основни тематики като национализма, миграцията, джендър идеологиите и енергетиката. Докладът съдържа и оценка на устойчивостта на четирите страни спрямо дезинформацията на няколко отделни равнища: управление и формиране на политики, активност на гражданското общество и участие и принос към международни инициативи за противодействие. Предложени са решения за координирани политики и действия за защита на демократичния дискурс и на дигиталната информационна екосистема в ЕС от руското медийно влияние.

Европейски контекст

Цифровата информационна среда в Европа е обект на множество взаимосвързани предизвикателства, сред които безкритичното, неурегулирано разпространение на социалните медии, засягащо неприкосновеността на личния живот (и неговата комерсиализация); нарастването на политическия екстремизъм и поляризацията; повишаването на държавно-финансираната дезинформация на фона на завръщането на глобалното съперничество на супер-сили. Отражението на тези явления в Европейския съюз е засилено от системни пропуски в доброто управление, върховенството на закона и демокрацията, което е особено силно проявено в някои страни членки. Русия активно се възползва от тези дефицити, за да подрони авторитета на ЕС като международен партньор и да посее недоверие и разединение в европейския публичен дискурс. Антидемократичното говорене и противопоставяне на Кремъл по отношение на Европа се характеризира с общи дезинформационни теми и послания, като сред най-разпространените са:

Възходът на националистически настроения в Европа е придружен от нарастващи фашистки тенденции.

Националният суверенитет (както е разбиран и практикуван от Русия) е основната защита на националната идентичност от външни влияния, за разлика от федерализма, характерен за ЕС. 

Руският етнически модел следва да служи за пример за мирно съжителство между християни и мюсюлмани.

ЕС разпространява „джендър“ идеологии по агресивен начин, докато Русия е защитник на традиционните семейни ценности.

Широкомащабните руски енергийни проекти са икономически изгодни за Европа и не са политически мотивирани, за разлика от интересите на САЩ относно шистовия газ.

За Европа е от първостепенно значение да изгради икономически и бизнес връзки с Русия, за да защити независимостта и интересите си срещу хищничеството на „глобалистите“.

Европейският съюз отговаря на тези предизвикателства, като въвежда инициативи за противодействие на дезинформацията и пропагандата (EUvsDisInfo) и за насърчаване на медийната грамотност, както и чрез законодателни предложения като Плана за действие за европейската демокрация, Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, и Механизма за върховенството на закона. Европейският парламент сформира специална комисия срещу чуждестранното влияние и дезинформацията. Въпреки това резултатите остават незадоволителни.

България

България е обект на широкомащабно руско влияние, улеснено от културната близост, историческите връзки, както и от дълбоко вкоренените в страната политически и икономически инвестиции на Кремъл. В съвкупност тези фактори водят до значителни последващи възможности за руско медийно влияние и дезинформация. То се осъществява посредством медии, контролирани директно от Москва, както и чрез местни политически, олигархични и други посредници, които са финансово и политически свързани с Русия и (пряко или непряко) влияят на редакторската политика на националните медии. Често подобно влияние е пречупено и през отношението на правителството на деня към Русия.

Продължаващите проблеми на България в сферата на доброто управление и върховенството на закона водят до осезаемо влошаване на медийната свобода през последното десетилетие. Завладяването на медиите също често засилва местните и чуждестранните антидемократични послания. Липсата на потребителска култура в социалните медии и на регулаторен капацитет изострят политическата поляризация и екстремизъм, което облагодетелства действията на Кремъл за разпространение на дезинформация, насаждаща разделения.

Членството на България в ЕС и НАТО има възпиращ ефект пред повсеместното разпространение на проруски послания. Участието на България в европейската политическа и дискусионна сфера е важен основен информационен канал при формирането на дневния ред на националните медии. 

България демонстрира ограничена ефективност за борба с информационните заплахи от чужди сили. Управленската рамка е обусловена от относително бездействие и недостатъчно признаване на предизвикателствата на (прокремълската) дезинформация и е лишена от цялостна оценка на националните уязвимости.

Инициативите на европейско равнище се възприемат бавно и неохотно, без да се предизвиква съществен обществен дебат за техните преимущества и резултати. 

Гражданското общество играе ключова роля в изготвянето на адекватен отговор срещу дезинформацията, видно от разработените инструменти за медийна грамотност и въвеждането им в учебната програма, както и от застъпничеството за журналистическа независимост.