Ръст на бг износ към Румъния

Ръст на вноса от България в Румъния на конзоли и устройства за видеоигри, а от Румъния у нас - на смартфони, отчита Българо-румънската търговско-промишлена палата, съобщи в интервю за БТА нейният изпълнителен директор Елеонора Иванова. Става дума за стоковата група: "Конзоли или устройства за видеоигри, артикули за колективни игри, включително игрите с двигател или с механизъм, билярди, специални маси за хазартни игри и игри с автоматични кегли (например боулинг), игрални автомати, функциониращи чрез вкарването на монети, банкноти (хартиени пари), банкови карти, жетони или всякакви други разплащателни средства". Сред износителите на изделия от тази група са фирмите Euro Games Technology и "Телематик".

По данни, предоставени на Палатата от Националния статистически институт, стокообменът е нараснал от 9,373 млрд. лева през 2020 г. до 12,65 млрд. лв. през 2021 г. Салдото е вече 1,082 млрд. лева в полза на България (при 578,7 млн. лева през 2020 г.), съобщи Иванова.

Около 45 на сто от общия обем на износа от България към Румъния е от десет групи стоки: железни и стоманени пръти, биодизел, електроенергия, трактори, медикаменти, пшеница или смес от пшеница и ръж, селскостопански машини за събиране на реколта, нефтен газ, минерални или химични азотни торове. Новата група стоки, която сега се откроява, е: конзоли или устройства за видеоигри. При вноса от Румъния основно са: нефтени масла, семена от слънчоглед, плосковалцовани продукти от желязо, нефтен газ, отпадъци, отломки от мед, животински и растителни мазнини и масла, смартфони, медикаменти, жици и кабели.

Румъния се наложи като втори външноикономически партньор на България

Румъния, с този стокооборот, се наложи като втори външноикономически партньор на България, но въпреки това все още не е толкова добре позната страна, особено за по-малките български компании, каза изпълнителният директор на Българо-румънската търговско-промишлена палата. Дори и по-големи български фирми изпитват трудности при налагането на продуктите си на пазара, като успехът зависи от подхода на фирмата към пазара и от сектора, в който работи. Като цяло Румъния е висококонкурентен и ценово чувствителен пазар, особено в сферата на храните, където интересът от българска страна е най-голям, допълни Иванова. Опитът на българските фирми, които успешно са се наложили на този пазар, показва, че Румъния е инвестиционен пазар. Това означава, че потенциалът на пазара, който може да се разгърне пред една фирма, е много по-голям спрямо българския, но фирмите трябва да инвестират, да планират, че през първите години ще са на загуба и да имат търпение и възможност да изчакат и да не се отказват рано, смята Иванова. В нашата практика има компании, които за година-две са успели да си създадат добра пазарна ниша, но има и такива, които над три-пет години им е отнело, за да могат да наложат продуктите си, допълни тя. Най-голямата българска инвестиция в Румъния е на "Евроинс", новия лидер на застрахователния пазар с 3,1 милиона активни полици, каза Иванова. 

Инвестициите на Румъния в България към 2020 г. са 178,6 млн. евро. Към 31 май 2022 г. в Румъния са регистрирани 2996 компании с българско участие, с общ инвестиран капитал от 195,66 млн. евро, което нарежда страната ни на 24-о място по данни от румънския търговски регистър.

Туризъм

През периода януари-юни тази година туристическите посещения на румънски граждани у нас са 390 000, което е с 90 на сто повече спрямо същия период на 2021 г., съобщи Иванова. Туристическите посещения на румънци в България през 2020 г. са били 625 656, а през 2021 г. - 821 856. 

Продукт, цена и постоянство - формулата на успех за бизнеса в Румъния

Продукт, цена и постоянство в предлаганото качество и количество на стоката, са магическите думи за отварянето на бизнес вратата на Румъния, смята изпълнителният директор на Палатата. Топ 1 проблемът за бизнеса от двете страни е преминаването на границата, коментира Иванова. Напрежението е огромно при граничния пункт при Русе и това е от години. В момента границата е задръстена както от камиони, така и от пътникопоток, допълни тя. 

По принцип румънските фирми са много прагматично ориентирани, румънска компания може на секундата да ти отговори, да дойде на среща или да те покани, ако има интерес, показват наблюденията на изпълнителния директор на Палатата. Трудностите, свързани с бюрокрацията, са проблем за румънския бизнес, но това от фирмите от тази страна не се изтъква, защото двете държави са сравнително на едно ниво в това отношение. 

Въпреки че много хора в Румъния говорят английски, особено по-младите, а цели сектори ползват този език - например високите технологии, в строителството, земеделието и храните обаче без румънски език трудно се прави бизнес, коментира изпълнителният директор на Палатата. Нужни са и контакти с местни хора, изграждане на доверие. Друг характерен проблем е свързан със забавените плащания, който продължава и сега, а по време на пандемията се беше засилил, като българските фирми изпитваха затруднения да си получат плащанията за експедираните стоки, разказа Иванова. Тя допълни, че вече българските компании са научили урока си и предварително правят проучвания на партньорите и ползват юридическа подкрепа още в началото на установяването на деловите контакти.

От юни Палатата започна работа по европейски проект по програма "Хоризонт"

От юни Палатата започна работа по европейски проект по програма "Хоризонт" на стойност 3,7 млн. евро. Той е насочен към малките и средните фирми по пътя им към устойчив бизнес и оказва подкрепа за дялово финансиране. По него се очаква 100 компании да получат ваучери на стойност всеки от по 25 000 евро, за да се справят с новите зелени норми. На 20 компании, финалисти по проекта, ще бъде осигурена подкрепа за дялово, мецанин или при възможност грантово финансиране. /БТА