Ръст на производителност 4%, ръст на МРЗ 10%

Имаме последователни усилия на правителството за намаляване на административната тежест. Направени са необходимите подготовки за законови промени, за да престане и практиката с постоянното доказване на отсъствие на съдимост. Очакваме догодина да бъде решено годишните финансови отчети да се внасят в една точка. Редица подобрения в административната среда водят до по-малко разходи за преодоляване на административни прегради пред бизнеса. Всичко това ние го оценяваме високо. Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АКИБ) Васил Велев, според когото борбата с бюрокрацията не бива да е само кампанийна:

На първите 3 позиции, които ограничават по-добрия, по-големия растеж, всички анкети показват, че това са липсата на човешки ресурси, лошото административно обслужване, тоест административните прегради, и корупцията. В тази насока ние имаме едни действия на правителството, които задоволяват, даже надминават очакванията. Действията на правителството няма да са достатъчни никога, защото администрацията има свойството да се самовъзпроизвежда и това не трябва да е кампания. Трябва да е един постоянен процес. Ние за това апелираме, да има звено за по-добро регулиране, програма за по-добро регулиране, тоест да има държавна администрация, която да се бори срещу бюрокрацията.

Според бизнеса бюджетът на страната не би трябвало да бъде планиран с дефицит при прогнозиран ръст от 3,9% за идната и 4% за тази година.

Миналата година нямахме дефицит в бюджета, въпреки че беше планиран такъв бюджетът, приключи с малък излишък. Тази година най-вероятно също! За нас не е обяснимо това защо трябва да продължаваме да планираме бюджети с дефицит, при условие че имаме един добър икономически растеж.

Бизнесът остава на позиция, че не бива да се наливат пари в нереформирани сектори и системи:

Увеличаването на възнагражденията в бюджетната сфера трябва да бъде съпроводено и с намаляване на числеността на персонала, с оптимизиране на числеността на персонала. Това с особена сила важи за системата на МВР, за държавната администрация. Важи между впрочем и за редица държавни компании, особено в енергетиката, но не само. В същото време заплатите, очевидно, в науката и културата трябва да се повишават, а не само в образованието, за да не се стигне до един такъв парадокс професорите да получават по-малки възнаграждения от учителите в средното образование.

Относно ръста на минималната работна заплата, Велев коментира:

Ние постоянно търпим упрек от ЕК и от другите институции, особено МВФ и Световната банка, за това, че нямаме прозрачен механизъм за договаряне, за определяне на минималната работна заплата. Минималната работна заплата у нас се определя едностранно от правителството под натиска, бих казал, "рекета" на синдикатите и поради тази причина в момента тя е достигнала, като съотношение към средната заплата, далеч над средноевропейското. Това води до там, че нискоквалифицираният труд е надценен. Хората без квалификация, без умения, трудно си намират работа и биват маргинализирани. Това с особена сила важи за някои етноси и за някои територии.

У нас доходите растат с темпо, многократно, в пъти превишаващо ръста на производителността. Това между впрочем е заложено и за следващата година. Очаква се ръстът на производителността да бъде под 4 процента, докато това, което се предлага за минималната работна заплата, е ръст над 10%.