С един клик Виена-Линц. Как става+видео? А София?

Виена, специални пратеници на EconomyNews.bg и Region.bg Кармелита Денева, Ива Стойкова*

За колко време и с какъв транспорт можем да се придвижим от Thomas-Klestil-Platz във Виена до ул. „Ницше” в Линц? Какво е разстоянието? Откъде да купим билети? Можем ли да наемем автомобил? Как да платим? Тези и други въпроси вероятно би си задал всеки гражданин или гост на Австрия, на когото се налага да пътува по работа или за удоволствие в пределите на страната.

Отговорите дава мобилното приложение WienMobil Lab, разработено от специално създадената фирма към Виенската община - Upsteam. С нейния управител Райнхар Бирке разговаряме именно на площад Томас Клестил, където той демонстрира на смартфона си възможностите на приложението. WienMobil Lab може да бъде изтеглено напълно безплатно от потребителите, но засега работи само на територията на Австрия.

Приложението изчислява, че разстоянието между двете точки във Виена и Линц е точно 202,5 км. То позволява да зададем начален час на тръгване, за да се ориентираме кога ще пристигнем на желания адрес. Например, ако тръгнем от Thomas-Klestil-Platz в 8:12 ч., ще сме на ул. „Ницше” в Линц в 10:14 ч., т.е. след 2 часа и 2 минути. Но при положение, че пътуваме с автомобил. Това ще ни струва 85,06 евро.

Ако изберем пътуване с обществен транспорт, ще удължим времето за придвижване с 10 минути. Ще извървим разстоянието от площада във Виена до спирка на градския транспорт за 5 минути, след това ще вземем трамвай/метро, за да стигнем до Централната жп гара и това ще отнеме 11 минути, след което ще се качим на влака за Франкфурт на Майн. Ако в 8:50 ч. сме на гарата във Виена, на гарата в Линц ще бъдем в 10:12 ч. Оттам 5 минути пеша до трамвайна спирка и в 10:33 ч. ще сме на ул. „Ницше”.  На екрана виждаме графика на превозните средства, имената на спирките, номерата на трамваите и метрото. Билетите за всички видове транспорт могат да бъдат резервирани също през мобилното приложение, което ориентировъчно ни информира, че започват от цена 7,60 евро. Независимо от броя на превозните средства, билетът е един, а плащането става с посочване на банкова сметка напълно автоматично.

В рамките на един град разстоянията могат да бъдат преодолявани също пеша или с велосипед, затова в приложението има и такива опции.  Параметрите биха могли да се филтрират по маршрут, времетраене, цена, вид транспорт, включително такси, кола или велосипед под наем, емисии въглероден двуокис (например, при изминаването на разстоянието Виена-Линц с кола емисиите CO2 са изчислени на 39807 g, а ако сме с обществен транспорт – 2782 g CO2.

Възможностите на приложението са големи и не е учудващо, че в момента екипът на Upstream дава консултации на Мюнхен и Дубай за прилагането на подобен модел.

Идеята за Wien Mobil Lab съществува от четири-пет години. Райнхар Бирке обясни:

Започнахме с изследователски проект, който се наричаше Smile. Идеята беше да се промени градският транспорт на Виена, като се откъснем от чисто транспортните задачи и  се приближим към потребителите. В този проект се включват не само възможностите на виенския градски транспорт, но други форми за мобилност. Създадохме платформа, в която много фирми имат възможност да се присъединят. Ние сме един вид интегратор на всички възможности за мобилност. Предимството за потребителя е, че само с едно влизане в приложението получава достъп до всичко.

Обобщено, базата на Wien Mobil Lab е следната: коли под наем, таксита, общински транспорт с актуални данни за графика на превозните средства, други форми на мобилност – велосипеди под наем, паркинги, места в гаражи.

На въпрос на екипа ни каква е инвестицията в това приложение, Управителят на Upstream отговори:

Трудно е да се каже колко е цялата инвестиция, защото става дума за няколко изследователски проекта. Но струва по-малко отколкото вагон на метрото.

По думите на Райнхар Бирке, безценно е времето, което разработката пести. Има обаче и друг съществен ефект:

Преди да преминем към работата за новия ни проект, направихме оценка на предишния – Smile. 26% от анкетираните заявяват, че откакто приложението съществува, те пътуват повече с обществен транспорт и по-малко с таксита и частни автомобили. Нашата задача беше да привлечем колкото може повече хора към градския транспорт. Когато правихме концепцията за целия град, установихме, че има два момента – крайните потребителите и въпросът как да се обвърже цялата инфраструктура в мрежа. За да отворим инфраструктурата за потребителя, се обърнахме и към частни фирми, предлагащи мобилни услуги и по този начин финансирахме изработката на част от проекта. Иначе приложението и платформата са общински продукт.

Друг плюс е, че чрез платформата получаваме информация за транспортните потоци. Освен това събираме данни и оценяваме покупателната способност в отделни райони. Смятаме, че с тази информация можем да създадем други бизнес модели.

Друг проект на Upstream е за град Грац. Моделът е подобен - фирмата предлага платформата и инфраструктурата, както и карта за ползването на различните видове транспорт.

Предвид факта, че 70% от регистрираните във Виена автомобили са фирмени, е разработена услуга, насочена главно към служебните автомобили и колите под наем. Прави се комбинация от автомобилния парк на фирмите, обществения транспорт, такситата  и колите под наем. Всяка фирма има право на фонд от точки, който се разпределя между служителите. Мобилните точки се приспадат при резервирането на някой от изброените четири вида транспорт.

Решението за учредяването на Upstream е взето през март 2016 г. Тя е 100% собственост на Община Виена и разполага с независима инфраструктура. В компанията работят 20 служители, от които шестима програмисти.

Как е в София?

Как е по-евтино да се измине разстояние от около 3 километра в София – с градски транспорт или с такси? А кой вариант е по-бърз? В България нямаме приложение, подобно на разработеното от Виенската община, но от опит имаме някои наблюдения.

Конкретният пример е от дъждовен есенен ден – майка с две деца инцидентно трябва да използва градски транспорт, в случая трамвай, за да се придвижи от известната като Кръста местност в Лозенец до Националния стадион „Васил Левски“. Времето притиска и е за предпочитане трамваят да дойде по-скоро. На информационното табло пише 9 минути, но те не се променят за целия около петминутен престой чакане на спирката. Няма никакви изгледи трамваят да се появи, както и липсва надеждна информация за това. С този вид обществен транспорт пътуването е приятно, макар и по-бавно, защото лъкатуши през горист участък, но не отнема повече от 10 минути. За трима души без карти при цена на билетите 1,60 лв. сметката излиза точно 4,80 лв.

Дъждът се усилва, времето напредва, трамвай няма и групата решава да вземе такси. В близост до трамвайната спирка има стоянка и не е проблем да се използва този вид транспорт. Разстоянието с автомобил до крайната точка зависи от маршрута, който ще бъде избран, но не е повече от 3 км. Времето също е около 10-тина минути. Цената на километър на избраното такси е 0,77 лв., а за престой – 0,22 лв. Сметката е точно 3,45 лв.

Ако изчислим сумата за връщане, тя отново не е в полза на градския транспорт – 9,60 лв. е сумата за 6 билета (отиване и връщане на трима души) и 6,90 лв. с такси в двете посоки (с цялата условност, предвид трафика и престоя).

Разбира се, продължавайки с изчисленията, ако тримата имаха карти за една линия на градския транспорт – 23 лв. за възрастен и 9 лв. за ученик, сумата щеше да е общо 41 лв. за цял месец и неограничен брой пътувания. Но често пъти се налага да използваме повече от едно превозно средство и тогава сумата става още по-сериозна, а използването дори на личен автомобил – все по-изгодно. Месечна комбинирана карта за всички линии за възрастен и ученик излиза 60 лв. – 50 лв. за възрастния и 10 лв. за детето. Но в нашия случай имаме и още един ученик, който трябва да плати още 10 лв. Финално сумата е 70 лв. Дори няма нужда да смятаме на колко гориво е равностойна тази сума, както и да подчертаваме, че много често градският транспорт в София е ненадежден и неприятен. Въпреки обновяването на автопарка, ефектът се губи, защото претъпканите превозни средства и дългото чакане на спирки създава неудобство.

Очевидно е, че липсва гъвкавост при градския транспорт и той губи битката с автомобилите в българската столица.

На този фон съвсем далечна изглежда перспективата за мобилно приложение, подобно на WienMobil Lab. И у нас има единични електронни услуги, но често пъти неработещи. Например, Център за градска мобилност има на интернет страницата си възможност за електронно заявление за персонализирана карта за пътуване в обществения транспорт. И това би било чудесно, ако работеше. Защото отивайки с изходящия номер в избрания пункт, където трябва да се получи картата, служителките или гледат неразбиращо, или се оправдават, че интернет връзката е слаба и гражданинът е принуден да попълва наново формуляр, получават се опашки, изнервени ситуации и т.н.

Какво остава да се синхронизира столичният градски транспорт с железниците, които имат услуга електронно закупуване на билет. Все още е химера с един клик  и един билет да се придвижим с градски транспорт и влак от точка в София до Банкя, например.

И все пак Столична община, БДЖ-Пътнически превози ЕАД и Център за Градска Мобилност ЕАД съвместно по проекта RAIL4SEE, разработиха мобилно приложение, което цели да улесни пътуването в София - с обществен градски и жп транспорт. Приложението е в тестови режим. В описанието се посочва:

„Приложението предлага възможност за предоставяне на информация на пътниците как да стигнат от точка до точка в границите на София, посредством градския транспорт, както и връзката със системата на железниците“.

Все пак е начало. Но тук въпросът е защо няма достатъчно реклама на подобни инициативи и защо Столична община се държи дистанцирано с гражданите и медиите, с изключение на някои избрани.

-------------------------

*Със съдействието на EUROCOMM, Бюро за Международни връзки на Община Виена

.