Сагата с ЕРП-та без край

Националната електрическа компания е сезирала прокуратурата за липсващите в нейната сметка средства по издадени на трите електроснабдителни предприятия фактури за доставена енергия. Това съобщи пред парламентарната комисия по енергетика министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, цитиран от БТА. Той бе поканен от депутатите да присъства на изслушването на трите дружества ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГО-ПРО във връзка със създалата се ситуация.

Днес изтича седемдневният срок, даден от ДКЕВР на ЧЕЗ за изплащане на дълга към Националната електрическа компания по започналата процедура за отнемане на лиценза. Крайният срок за другите две ЕРП-та – Енерго-ПРО и ЕВН изтича утре, съобщи БНР.

Представителите на ръководствата на ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГО-ПРО декларираха натрупани оперативни загуби заради некомпенсирането на средствата им за зелена енергия и заявиха, че многократно са уведомявали и ДКЕВР, и НЕК за този факт, както и че са подавали заявления до регулатора с искане тези разходи да им бъдат признати, но това не се е случило.

Председателят на парламентарната комисия по енергетика Рамадан Аталай предложи, а членовете на комисията приеха, на следващо заседание да бъде поканено ръководството на ДКЕВР, както и да бъде изискана цялата кореспонденция между НЕК и трите ЕРП-та от 2012 г. до последните прихващания.

Стойнев срещу ЕРП-тата

Парите от продажбата на емисии въглероден диоксид продължават да се събират в НЕК и това няма нищо общо със създалия се проблем, каза Стойнев по повод изказванията на депутати от ГЕРБ, че ДКЕВР грешно е разчела приходите от емисии и така е възникнал дефицитът в системата. Проблемът е, че ако НЕК представя фактура за 100 единици, получава приход от дружествата за 60 единици, заяви Стойнев. Като принципал на това дружество съм длъжен да търся парите, които ЕРП-тата трябва да платят към НЕК и разбира се, че НЕК е сезирала прокуратурата, защото липсват едни средства в сметките на НЕК, посочи Стойнев. Къде са отишли тези средства, имали ли са право ЕРП-тата да ги прихванат, ние не можем да кажем, но тези средства липсват, подчерта министърът. По думите му, че нито една нормативна уредба не дава право на ЕРП-тата да си прихващат суми от НЕК. Истината е, че моделът за изкупуване на зелена енергия е бил пригоден за няколко десетки мегавата мощности, а изведнъж за няколко месеца през 2012 г. мощностите от ВЕИ стават 1000 мегавата и някой трябва да плати тази цена, заяви още министър Драгомир Стойнев и добави, че никой не казва, че това трябва да е НЕК. Какво ще бъде решението на ДКЕВР е от нейна компетентност, разбира се, че трябва да има разговори, диалог и трябва всички заедно да намерим решение на проблема, а ако трябва да се извикат в парламентарната комисия и предишните комисари на ДКЕВР от 2012 г. и те да кажат какви са им били мотивите при изготвянето на ценовата методика от 2012 г. и защо не са разчели в цените компенсирането на разходите за зелена енергия, заяви Стойнев.

Аз се радвам, че ЕРП-тата са дадени на прокурор, защото прокуратурата ще има възможност да се запознае с договора. Аз, всъщност такива договори не съм виждал. Това заяви в НС лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, съобщи БГНЕС. Всъщност, виждал съм за "Марица"/ТЕЦ"Марица Изток" 1 и 3 –бел.р./, подписани малко по-рано преди тези на ЕРП-та, където има само задължения за държавата и никакви права, коментира той. За ЕРП-тата трябва да се проследи цялата хронология, как бяха продадени навремето, защо бяха продадени така, че държавата да запази дял, който няма абсолютно никакъв глас. Помните, че първото правителство, което глоби ЕРП-та беше това на ГЕРБ. Оттук нататък всички движения, които се правят трябва да бъдат не на базата на популизма, а на разума, защото с така подписаните договори преди 5-6 г. те ще ни осъдят. България постепенно заради Станишев и Първанов - от 2006 г., подписаните договори и рамкови споразумения за АЕЦ "Белене", ни съдят за огромни суми в Париж. Ако сега влезем и на съд за ЕРП-та с подписаните договори, да не предвещаваме изхода, но става дума за милиард. Оттук нататък министърът на икономиката и енергетиката трябва много бързо да излезе и да каже… да се вземат адекватни решения.

Реакцията на компаниите

Австрийското дружество ЕВН (EVN AG) не може да потвърди никаква точна сума във връзка с потенциален иск, се казва в съобщение на компанията, подписано от говорителя на енергийния доставчик Щефан Цах. Според публикация в австрийския в. "Курир", цитирана и в български медии, австрийската фирма може да предяви иск от 1 млрд. евро, ако българското правителство реши да одържави дружеството. В съобщението се посочва, че заради нерешен проблем за компенсация на предварително финансиране на компании за възобновяеми енергии в периода 1 юни 2012 - юли 2013 година, включително регулаторни нарушения, ЕВН е предприела международна арбитражна процедура в Международния център за решаване на инвестиционни спорове (МЦРИС - ICSID). Споровете са възникнали заради действия на българския регулаторен орган и правителствени агенции. Това е причинило съществени вреди на ЕВН и нейни съдружници. ЕВН оттогава многократно е канила българското правителство да започне преговори за постигане на взаимно споразумение. Тези усилия
досега не са довели до решаване на спора, се казва в съобщението. Трибуналът на МЦРИС вече е конституиран и е провел първото си заседание по процедурни въпроси. Впоследствие ЕВН ще трябва да поясни понесените щети, чието изчисляване се извършва в момента. ЕВН продължава да е заинтересовано от решаване на въпроса по приятелски в интерес на двете страни, заключава Щефан Цах.
ЧЕЗ Разпределение България инвестира 649 хиляди лева в рехабилитация, модернизиране и развитие на електроразпределителната мрежа на Западна България през март 2014 г. , съобщиха от дружеството.
Най-голям дял от средствата - 260 хиляди лева, са насочени към района на Северозападна България. В столицата са вложени 202 хиляди лева, а в Северозападна България - 186 хиляди лева.
Над една трета или 220 хиляди лева компанията е вложила в дейности, свързани с присъединяване на нови клиенти. През март е започнала и реализацията на 23 нови инвестиционни проекта в Западна България. Сред по-значителните по обем инвестиции са реконструкция на мрежа ниско напрежение и изнасяне на електромери в Сливница, Софийска област, за 70 хиляди лева.
"Настоящият ни минимален дял от цената на електроенергията ограничава драстично възможностите ни за инвестиции", посочва Димо Петров, директор "Реализация на инвестициите" в ЧЕЗ Разпределение България, цитиран от пресцентъра на дружеството. В момента поддържаме мрежата и правим само най-наложителните вложения, защото 0,9 процента от крайната цена на електроенергията са недостатъчни за адекватно обслужване на над 2 милиона клиенти, свързани чрез 60 000 км. мрежа, отчитат от дружеството.
През последните години делът на ЧЕЗ в крайната цена на електроенергията се е понижил от 13 процента през 2006-2007 г. до 0,9 процента в момента. С трите си решения през миналата
година Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) понижи дела на ЧЕЗ с 90 на сто, припомнят от компанията.
От стъпването си на българския пазар преди 9 години ЧЕЗ Разпределение България е вложила над 728 милиона лева в обновяване и развитие на мрежата. Благодарение на направените инвестиции са обновени 30 процента от електроразпределителната мрежа, намалял е броят на непланираните прекъсвания на клиент за една година с 42 процента за периода 2009-2013 г. и са присъедини 70 000 нови клиенти, обобщават от ЧЕЗ.