Сагата „Луков“- финал след 5 години

Информация, изпратена от Валентин Великов, на служебната поща на EconomyNews.bg.

Продължилата почти 5 години сага „Пламен Луков“ приключи миналата седмица. След няколко години съдебен процес адвокатът беше оправдан по едно от най-страните обвинения повдигани от прокуратурата до сега.
Наказателното дело против Адвокат Пламен Луков започна през 2008 година за това, че е подписал майка си под няколко документа, депозирани пред Съдебно-изпълнителна служба Варна. Въпреки че майка му не отрича, че подписите са нейни и че синът й разполага с нотариално заверено пълномощно, на Луков бяха повдигнато обвинения за съставяне на неистински документи. В крайна сметка, съдът с председател Иваничка Славкова порязва в решението си нецеленасочения устрем на обвинителите, като изказва недоумение от редица техни ходове, някои от които самоизключващи се. Така например, прокурор Банков в протеста си прави оплакване, че не му е било ясно по какви причини Варненски районен съд е назначил нова тройна графологична експертиза при условие, че самия той е поискал от съда да се назначи такава.  Освен всичко, Славкова и колегите й изказват съмнения, че прокурорите в безлична форма са отправили обвинения към съда в извършване на престъпление. Съдът е разяснил на обвинителите Георги Банков и Георги Павлов смисъла на закона, а именно, че да подпишеш друго лице при издадено нотариално заверено пълномощно за това, не е престъпление.  Така ВОС окончателно потвърждава оневиняването на адвоката и по този начин изчиства реномето му.
Преди постановяване на окончателната присъда, известни юристи коментираха пред, че ако се следва логиката на обвинението, всеки който, при плащане на ток или вода, подпише квитанция от името на свои близки е възможно да бъде подведен под наказателна отговорност.  Според запознати, наказателното производство против Луков е образувано заради накърнени икономически и политически интереси свързани с продажбата на „ДЗИБанк“ АД. През 2006 год. адвокат Луков е ангажиран от бившите акционери на „Тракия банк” АД (ДЗИ Банк) за възстановяване на правата им и изплащането на размера на акциите.
Претенциите на акционерите са на обща стойност от 226 милиона лева и след серия от дела в България и в Херцогство Люксембург, екипът на Весела Кюлева е принуден да договори изплащане на обезщетение на бившите акционери.  Съдебните процеси спират сделката и лишават част от посредниците и политическите лобита близки до бившия президент Георги Първанов да получат своя дял от стойността по сделката.  Незабавно след подписване на спогодбите и изплащане на обезщетенията на акционерите на „Тракиябанк” АД започва наказателно производство против адвокат Луков.  В битката са хвърлени двама прокурори Георги Банков и Георги Павлов, като за допълнителен стимул няколко месеца след внасяне на обвинителния акт, прокурор Георги Банков е повишен в ранг заместник - ръководител на Районна прокуратура Варна.
За да се ангажирана обществения интерес, Банков разпространява лъжливата версия, че с подписаните от адвокат Пламен Луков документи той е бил закупил „златен имот” на длъжник по изпълнително дело в центъра на Варна. От документите които самите прокурори са внесли с обвинителния акт в съда се оказва обаче, че имота е бил продаден шест месеца преди Луков да подпише майка си на въпросните документи. След като двамата прокурори разбират, че през тези три години в които тече делото не са си прочели документите които внасят в съда, променят обвинението и то добива още по-комичната редакция, че Луков бил подписал майка си не, за да купи имот, а за да получи от съда две съдебни удостоверения. В крайна сметка, след почти 5 години изразходване на държавни средства, ВОС признава невиновността на Луков. Адвокат Пламен Луков е един от най-известните адвокати по граждански, търговски и изпълнителни дела в България. Практикувал е във София, Варна, и Велико Търново. Има основен принос в редица ключови дела, станали публично известни, като делото против сектантката Кристина Енгел, тези за прекратяване дейността на частните водни сдружения в България, делото за възстановяване собствеността на акциите на „ДЗИБанк“ АД както и казусът за заплащане на обезщетения от нефтената компания „Трансокеан“, водени пред Международния арбитражен съд в Париж.