Салдото по КФП отрицателно с 1 178,5 млн. лв. за май

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на май 2023 г. е отрицателно в размер на 1 178,5 млн. лв. (0,6 на сто от прогнозния БВП), съобщава Министерството на финансите.

Отрицателното салдо се формира от дефицит по националния бюджет в размер на над 1,3 млрд. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 137,7 млн. лева. За сравнение, за първите пет месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 605,1 млн. лв. Докато приходите по КФП нарастват с 9,1 на сто, при разходите се отчита ръст от 17,3 на сто, което съответно води до превишение на разходите над приходите и формиране на дефицит за периода.

Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2023 г. са в размер на повече от 24,9 млрд. лв. Постъпленията нарастват с над 2 млрд. лева (9,1 на сто) спрямо отчетените към май 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 2,2 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко със 134,3 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 19,795 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с повече от 2 млрд. лв. (11,4  на сто) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,4 на сто от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите в частта на преките данъци възлизат на 3,398 млрд. лв., като нарастват с 411 млн. лв. (13,8  на сто) спрямо отчетените към май 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на  близо 8,7 млрд. лв. (спад с 19,5 млн. лв., 0,2  на сто спрямо отчетените към май 2022 г.).

Приходите от други данъци (включват имуществени и др. данъци) са в размер на повече от 1,5 млрд. лв. (в т. ч. 656,2 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" или ръст от 771,5 млн. лв. спрямо отчетените към май 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на близо 6,2 млрд. лв., което представлява ръст от 864,1 млн. лв. (16,3 на сто) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.

Неданъчните приходи са в размер на  повече от 4,147 млрд. лв. (ръст от 180,2 млн. лв., 4,5  на сто спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 979,5 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към май 2023 г. възлизат на 26,101 млрд. лв. За сравнение, разходите по КФП към май 2022 г. бяха в размер на 22,244 млрд. лева.

В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите пет месеца на 2022 г. с близо 3,857 млрд. лв. (17,3  на сто). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (1,716 млрд. лв.), както и в частта на разходите за персонал (919,9 млн. лв.), капиталовите разходи (539 млн. лв.), разходите за субсидии (150,6 млн. лв.), разходите за издръжка (146,8 млн. лв.) и други.

Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други. 

Нелихвените разходи са в размер на над 25 млрд. лв. (ръст от 3,853 млрд. лв., 18,2  на сто спрямо отчетените към май 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на повече от 23,3 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1,7 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 11 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 335,7 млн. лв. (спад с 36,6 млн. лв., 9,8 на сто спрямо същия период на 2022 г.).

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 май 2023 г. от централния бюджет, възлиза на 711,7 млн. лв.

Размерът на фискалния резерв към края на май е 11,7 млрд. лв., в т.ч. 10,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,9 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

На базата на предварителни данни и оценки се очаква превишение на приходите над разходите на месечна база за юни в размер на около 1,4 млрд. лв., с което бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2023 г. се очаква да бъде положително в размер на около 0,2 млрд. лв. (0,1 на сто от прогнозния БВП), съобщава Министерството на финансите.

За сравнение, през първото полугодие на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 1,2 млрд. лв. Подобрението на бюджетната позиция през юни е основно по линия на приходите, което се дължи на по-високите постъпления във връзка с крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия и на данъка върху дейността от опериране на кораби, както и на постъпили приходи от Европейската инвестиционна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд, които са формирани от отчисления от търгове на квоти за емисии парникови газове и други, посочват от МФ.

Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 г. са в размер на 31,3 млрд. лв. и нарастват с 3,1 млрд. лв. (10,8 на сто) спрямо отчетените към края на юни 2022 г. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2,4 млрд. лв. (10,7 на сто), неданъчните - с 0,9 млрд. лв. (19,9 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 0,2 млрд. лева.

В частта на данъчните приходи постъпленията от преки данъци, социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с добри темпове, докато косвените данъци остават номинално близки до отчетените за същия период на предходната година, основно поради по-ниски постъпления в частта на приходите от ДДС от внос и приходите от мита. Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол, внесен за преработка, спрямо отчетената за същия период на предходната година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към юни 2023 г. са в размер на 31,1 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към юни 2022 г. бяха в размер на 27,1 млрд. лева, което означава, че разходите нарастват номинално с 14,9 на сто. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 юни 2023 г. от централния бюджет, възлиза на 0,85 млрд. лева.