Само 11 общини без ВЕИ

ИПИ в поредицата „265 истории за икономика“ представя информация за инсталираните ВЕИ мощности у нас на общинско ниво към 16 август 2023 г. Източник на данните е Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), която публикува подробна информация за конкретни ВЕИ обекти, тяхната локация и дата на въвеждане в експлоатация, както и агрегирани данни по видове ВЕИ мощности.

Важно е да се уточни, че базата данни включва само обекти, за които АУЕР е издала гаранция за произход на енергията. Гаранцията трае по една година, а целта ѝ е да докаже, че даден обем електроенергия, който се търгува на пазара, е произведен от възобновяем източник.

Съответно, данните не покриват ВЕИ мощности за собствено ползване, чиято енергия не се продава, както и мощности, които отдавна са неактивни и операторите им не са подали заявление за гаранция за произход.

В тази статия ще се спрем на четири основни вида електрическа енергия от възобновяеми източници – водна, слънчева, вятърна и такава от други източници, което включва биогаз, дървесина, черна луга, газ от пречиствателни станции за отпадни води и сметищен газ.

Към момента у нас са инсталирани и оперират общо 5180 МВт ВЕИ мощности. Най-голям дял имат водните електроцентрали, чиито общ капацитет е около 2374 МВт, следвани от фотоволтаичните с 2036 МВт, вятърните със 707 МВт и тези, използващи други източници, с 63 МВт.

Правят впечатление периодите, в които са инсталирани различните ВЕИ мощности. Например, основната част от водноелектрическия капацитет на страната е изградена преди 2000 година.

При вятърните и фотоволтаичните мощности се наблюдават два периода – първа силна вълна на двата типа мощности през 2008-2012 г., както и втора вълна на слънчевата енергия след 2020 г. В последните три години ясно се вижда големият ръст на фотоволтаичните мощности, които вече доближават капацитета на водните централи. 

Разпределението на инсталираните ВЕИ мощности у нас е неравномерно, като основно се диктува от нужните природни условия за работата на съответния тип централа. Например водните електрически централи са концентрирани в планински райони, където релефът позволява генерирането на енергия чрез тази технология.

Общините с най-много инсталирани ВЕЦ мощности са Белово със 736,2 МВт (където се намира ПАВЕЦ „Белмекен“, както и ВЕЦ „Сестримо“ и ВЕЦ „Момина Клисура“)[1], Кричим с 261 МВт (там се намират ПАВЕЦ „Орфей“, както и централите „Кричим“, „Въча – 1“ и „Въча – 2“) и Девин (където оперират централите „Девин“, „Цанков камък“ и „Тешел“).

От друга страна, общините, в които има най-много фотоволтаични мощности, са тези, които се радват на най-много слънчево греене, като например в района на Горнотракийската низина.

Първенците по инсталиран фотоволтаичен капацитет са общините Пазарджик с 230 МВт (край местното село Априлци се намира най-големият действащ соларен парк в страната – „Риал Стейтс 184 MWp“), Калояново със 129 МВт (по-голямата част от тази мощност е концентрирана в големите ФтЕЦ „Дълго поле“ и „Дълго поле 2“) и Стара Загора със 113 МВт (от които 100 МВт са предоставени от ФтЕЦ „Тера Сол“).

Вятърните електроцентрали са много по-географски концентрирани, като очаквано те се намират в по-ветровити райони като северното Черноморие и по склоновете на Стара планина. Общината с най-много вятърни мощности е Каварна с 399 МВт (там се намира големият вятърен парк „Свети Никола“), Казанлък със 72,5 МВт и Суворово с 60 МВт.

Технологичните особености на различните видове ВЕИ централи до голяма степен предопределят и тяхното разпространение из страната. Например изграждането на ВЕЦ е на практика невъзможно на места с равнинен релеф или където не са налични нужните водни басейни за целта. Ето защо в цели 172 общини, разположени предимно в районите на Дунавската равнина, Горнотракийската низина и Черноморието, няма нито една водноелектрическа централа.

Подобна е ситуацията и при вятърните електроцентрали, които също могат да оперират само в по-ветровити части на страната.  Към момента в едва 28 общини има инсталирани вятърни мощности. От друга страна, фотоволтаичните централи далеч не са толкова претенциозни, предвид че достатъчно големи части от страната получават нужното количество слънчева светлина, за да има смисъл от работата им.

В общо 254 от 265 общини има инсталирани фотоволтаични централи, а в цели 129 общини те представляват 100% от целия наличен възобновяем капацитет.

Интересно е да се разгледа и по колко възобновяем капацитет на човек се пада във всяка община. Средно за всеки жител на страната са инсталирани по 0,80 кВт[2] възобновяеми мощности, като в 81 общини инсталираният ВЕИ капацитет на човек е по-висок. Най-високите резултати по този показател бележат именно общините с големи ВЕИ обекти – Белово (103 МВт/човек), Кричим (36 МВт/човек), Каварна (31 МВт/човек) и Девин (25 МВт/човек). На другия полюс на разпределението стоят единадесетте общини, в които няма никакъв ВЕИ капацитет.

Териториално погледнато, най-много ВЕИ мощности на човек се падат в общини, чиито релеф и климат са особено подходящи за изграждане на водни, вятърни и фотоволтаични електроцентрали, т.е. в планинските части на страната, в равнинните слънчеви части на Южна България и по северното Черноморие.

----------------------------

[1] В община Белово е разположена също и голямата ПАВЕЦ „Чаира“, която обаче не е включена в базата данни, тъй  като е неактивна и съответно не е кандидатствала за гаранция за произхода на енергия.

[2] За сравнение, ако вземем брутното потребление на електроенергия на страната за 2022 г. – 38,3 млн. МВтч (източник: ЕСО) – и го разделим на броя часове в годината и средногодишното население на страната за същата година, на човек се падат по 0,68 кВт., т.е., ако възобновяемите източници можеха да работят непрекъснато, те биха били предостатъчни за задоволяването на енергийните нужди на страната.