Само 4 млн.дка царевица в България

-Госпожо Илчовска, какво е по ваше мнение в момента стопанското значение на царевицата като селскостопанска култура у нас?
-В световен мащаб царевицата се намира на трето място по заети площи и производство, след пшеницата и ориза. В България в недалечното минало тя заемаше второ място след пшеницата, но през последните години - след 1997- 98 г. - се
наблюдава тенденция на намаляване на площите. Царевицата отстъпи място на слънчогледа и сега е на трето място. Докато през 1990 г. площите с царевица се доближаваха до 8 милиона декара, то през последните години са около 4 милиона. Основна причина е намаляването на поголовието в животновъдството и оттам по-малкото използвано количество зърно за фураж на животните. 
-Какво е положението в света, в Европейския съюз,
къде сме ние?
 -Най-много царевица в световен мащаб се засява в САЩ. В ЕС площите възлизат на 56 милиона декара. Ние сме близко до площите засявани в Полша - 4 милиона декара. Значително повече те са в нашата съседка Румъния - 29 милиона, в Сърбия са 12 милиона. Друга страна със значителни площи е Украйна - 15 милиона. След нас по засети площи е Словакия - с 1,5 милиона. Гърция също засява по-малко площи, но царевицата там се отглежда с напояване и затова в Европа страната е на едно от първите места по получени средни добиви.
В Азия най-голям производител на царевица е Китай. През последните години площите там достигат до 270 милиона.   
- Засяване наполовина по-малко, а какви добиви можем да очакваме през тази година?
- Влагозапасяването през есеннозимния сезон и агрометеорологичните условия през април бяха изключително благоприятни за засяване на царевицата в оптималния агротехнически срок. Но засушаванията през май до известна степен се отразиха неблагоприятно, защото това бе периодът, в който се залагат репродуктивните органи на царевицата - това ще рече дължина на кочана, брой редове в кочана, брой зърна в един ред. След този период падналите валежи допринесоха за добрия растеж и развитие, особено валежите, паднали през юли, благоприятстваха в едни от най-значимите фенофази на развитие, в които влагопотреблението е най-високо, каквато е наливането на зърното.
Макар и заложени като репродуктивни органи с по-малка дължина на кочана, падналите валежи ще дадат възможност за добро наливане на зърното и земеделските производители, които са спазили всички елементи на технологията, могат да очакват
резултати от порядъка на един тон зърно от декар.
Картината не е такава в цялата страна. Едва ли ще може да бъде догонен генетическия потенциал за продуктивност на хибридите, които са в производството - винаги има доста голяма разлика между възможностите на културата като хибрид и реализацията на добива в производството. За 2009 г. смятам че средният добив от царевицата в страната ще е около 500 и малко над това.
-Какви проблеми съпътстват отглеждането на тази култура?
-Може би разрушаването на хидромелиоративната система е особено важен проблем. Хибридите от късните групи на зрялост изискват вода, а валежите, макар и понякога достатъчно, не са разпределени равномерно по време на вегитацията. През последните години царевицата се отглежда без напояване. Сега при наличието на частни собственици, трябва да стане обединяване на земеделските производители и възстановяване на площи за напояване, което ще изисква много инвестиции и не е така лесно да бъдат осигурени.
-А какво бихте посъветвали стопани, които сега искат да се захванат с отглеждане на царевицата или да разширят площите?
-Най-напред трябва да изберат подходящия хибрид за определения микрорайон - почва, климат - това са комплекс от показатели. Те винаги могат да се обърнат към института и ние можем да им разработим технология за конкретния случай и почвен тип без да заплащат за това. Институтът има този потенциал. Имаме специалисти и на всеки желаещ земеделски производител можем да помогнем, за да му бъде гарантиран висок и стабилен добив. Земеделските производители не бива да отглеждат само един хибрид царевица. Препоръчваме, в зависимост от площта, да отглеждат най-малко два или три хрибрида. Година с година не се повтарят метеорологичните условия, нужно е да се подбират няколко хибрида с различен вегетационен период, за да бъдат намалени рисковете от екстремни ситуации.
-Какво ново да очакваме от вашия институт?
-Селскостопанска академия наскоро прие стратегия за развитие на аграрната наука в България. Научноизследователската работа на  института се извършва на базата на проекти, които се приемат от съответните експертни комисии на академията.
Институтът разработва и  проекти към Министерството на науката и образованието. Работим също за увеличаване на сухоустойчивостта и студоустойчивостта на тази земеделска култура. Профилирането му като Институт по царевица е от 1962 г.
Досега в него са създадени десетки хибриди царевица от различни групи на зрелост по ФАО, устойчиви на болести и неприятели и абиотичен стрес /като жароустойчивост,
сухоустойчивост/. Само през последните няколко години в института са създадени 18 царевични хибриди както за зърно, така и със специфични детерминирани качества. Освен в областта на селекцията, институтът работи и по оптимизиране на различните агротехнически параметри, които намират израз в създаване на различни технологии за отглеждане на царевицата - за зърно, за семена и силаж.
-Разкажете за последната, най-актуална технология, създадена от вашия институт?
-На земеделските производители сега предлагаме технология за отглеждане на зърно при условия на засушаване. Разработката ни е научнообоснована база за разкриване на
алтернативни пътища за увеличаване на добивите и производство на царевица с оглед на глобалното затопляне на атмосферата на планетата и прогнозата, че територията на страната през следващите години ще попада под влиянието на по-топъл климат и засушаване. Ако се спази целия комплекс от мерки и подбор на хибрид, можем да гарантираме добиви от 500-600 килограма на декар при екстремни условия на засушаване.