Само един евро критерий покриваме

За момента България спазва само един от критериите за присъединяване към единната европейска валута, според представените в сряда пролетни прогнози за икономиките на страните извън еврозоната. Критериите за въвеждане на еврото се оказват непостижими за България, предаде БНТ.
При таван от 3%, българският бюджетен дефицит за 2009-а е 3.9% от БВП. Очаква се тази година да падне под 3%, но това е само прогноза. Инфлацията също е проблем - при 1% референтна база, България има само до март инфлация от 1.7%, а до края на годината цифрата ще нарасне още. Дългосрочните лихвени проценти също не са в крак с европейските - при 6% таван, в България те възлизат на 6.9%.
Единствената светлина в тунела идва от държавния дълг, където българските 17% са доста под тавана 60% от БВП.
Натрупаният от България свръхдефицит за 2009 г. е резултат от неблагоприятната икономическа среда и има временен характер, се посочва в конвергентния доклад на ЕК.
Същевременно ЕК препоръча Естония да въведе еврото от 1 януари догодина, защото вече втора година успява да поддържа стриктна бюджетна дисциплина.
Дисциплинарна процедура
Европейската комисия започна в сряда дисциплинарна процедура срещу България, Кипър, Дания и Финландия, тъй като бюджетните дефицити на четирите страни надхвърлят изисквания в ЕС таван от 3% от БВП.
България достигна дефицит от 3.9% през 2009 г., а Кипър – 6.1%. Дания прогнозира 5.4% дефицит за тази година, Финландия – 4.1%.
Еврокомисарят по икономическите и монетарните въпроси Оли Рен заяви, че стриктното прилагане на бюджетните правила от Пакта за стабилност и растеж на ЕС "е най-добрият начин да бъдат уверени финансовите пазари, че намалението на нивата на дефицита и дълговете ще бъде извършено правилно" и в навременен срок.
Предстои Съветът на ЕС да отправи препоръки към България и останалите страни в нарушение и да определи сроковете за предприемане на ефективни действия за корекция на дефицитите. Ако те бъдат изпълнени, процедурата се прекратява. В противен случай може да се прибегне до финансови санкции на страната.
Значителна несигурност за овладяването на бюджетния дефицит
Последно Евростат отчете бюджетен дефицит от 3.9 на сто в България за 2009 г., който бе обяснен от премиера Бойко Борисов и правителството с възникнали внезапно плащания по сключени от предишния кабинет необезпечени договори.
Оценката на Брюксел се опира на няколко показателя: средносрочната икономическа ситуация на страната, средносрочната бюджетна позиция, други фактори, влияещи на дефицита според българското правителство, и други свързани според Еврокомисията влияния. До момента София не е изпратила свой анализ на влияещите фактори, сочи докладът.
Според ЕК сред причините за превишаване на бюджетния дефицит у нас са твърде оптимистичните очаквания, на които правителството е базирало прогнозите си за дефицита през 2009 г.
Брюксел отбелязва, че дупката в българския бюджет е продължила да нараства и в началото на 2010 г. заради слаба събираемост на приходите и по-големи от очакваните разходи.
Заключението е, че има значителна несигурност за овладяването на бюджетния дефицит на страната. Отделно е записано, че България не изпълнява още три критерия – за ценова стабилност, защото инфлацията остава над допустимите стойности, както и за обменните курсове и за дългосрочните лихвени равнища.
Според финансовите министри на ЕС, "планираната за 2010 г. консолидация не е подкрепена напълно от мерките, заложени в конвергентната програма. Тяхното изпълнение зависи от оптимистичен макроикономически сценарий". Съветът посочи още, че изпълнението на програмата е в риск, ако не се намали бюджетния дефицит.
Като друг проблем е отбелязано разминаване с европейското законодателство по отношение на БНБ, което може да й попречи да се интегрира в европейската финансова система.
Констатациите в конвергентния доклад се разминават съществено с настроенията в България, където правителството счита, че въпреки проблемите с бюджета и продължаващото свиване на икономиката, се запазват шансовете за влизане в Еврозоната.
Естония, за която се смяташе, че ще приеме еврото заедно с България и Румъния, получи зелена светлина. ЕК препоръчва тя да въведе еврото догодина, ако финансовите министри на ЕС също се съгласят. Ако това стане, балтийската република ще стане 17-та страна, която приема еврото.