Само "наши другари" по Указ 56

"При издаването на Указ 56 Тодор Живков казва, цитирам по памет, че ние трябва да назначим наши, свои, отговорни другари, които да застанат в ръководството на тези новообразувани фирми. Което е прелюдия, преход към времето след 1989 г. В крайна сметка "Мултигруп" беше регистрирана именно по този указ, както и Първа частна банка".
Това заяви председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Мартин Иванов, предаде репортер на БГНЕС. Иванов представи новия сайт с непознати за масовия читател архиви на Политбюро на БКП за времето от 1944 до 1989 г. А, че Живков предвижда някаква плавна еволюция не означава, че той е очаквал, че ще бъде толкова рязко и бързо сменен във властта, посочи Иванов.
Според него само на "стола на истината" може да се каже дали днес имаме живковисти в управлението на страната. Но ако разширим фокуса, почти всички българи имат натрапчивото усещане, че миналото не е влязло в музея, ако използваме фразата на президента Росен Плевнелиев от изявлението му в Берлин, отбеляза директорът на агенцията. Може би, това е минало несвършващо, ако цитирам заглавието на едно много хубаво произведение, допълни той.
Ако сега са нужни няколко часа, за да могат протоколите на МС да стигнат до всички български граждани през Интернет, днес ние качваме документи, които са стояли в архивите в продължение на 20 г., заяви Иванов. И продължи: а част от тях никога не са предвиждани да стигнат до масовия читател - те са с грифове "секретно" и "строго секретно". Желанието ни бе и тези архиви да влязат в 21 век. Най-после нашата агенция има професионален сайт и преди няколко месеца бе обявен за най-добър сайт на годината за държавната администрация.
Имаме вече първата дигитална колекция, която днес представяме и която сме нарекли "Архивите говорят" за протоколите и решенията на Политбюро на БКП за времето между 1944-1989 г. Целта е хората да се запознаят с процесите и начините, с които са се случвали събитията и са се вземали решенията в една тоталитарна страна като България, каза той.
Любопитното е, че освен по големите теми, по които очакваме да прочетем повече, като Възродителния процес или строежа на АЕЦ, в протоколите виждаме и огромното дребнотемие, с което са се занимавали в Политбюро - като цените на найлоновите дамски чорапогащи, с отпускане на жилища на крайно нуждаещите се служители в службите или активни борци, подчерта той.
На 4 октомври ще представим нашия друг сайт, в който сме подготвили личните досиета на хората, които са участвали в Балканската и Междусъюзническата война, а по-късно - и полицейските досиета отпреди 9 септември 1944 г., в тях ще са досиетата на Т. Живков, Н. Й. Вапцаров и др.
Политбюро на БКП е най-тесният ръководен орган на висшия ешелон на комунистическата партия, именно Политбюро, а не правителството тогава е вземало решенията, отбеляза Мартин Иванов. За 45 г. едва 55 българи са били негови членове - Г. Димитров, В. Коларов, В. Червенков, О. Дойнов, Д. Джуров и др.
Документите са разделени съобразно техния тип, степен на секретност и година на издаване. Решенията Б са най-важните и най-секретните, 905 на брой. Всички те са снабдени с воден знак, но това не пречи да се четат свободно. Методиката на подреждането им е по десетилетия и могат да се прочетат най-важните събития, случили се в този отрязък от време. Открихме 73 910 листа, немалко, от които двустранни или около стотина хиляди страници, достъпни през сайта, каза Иванов.
Учудващо е, че за периода 1948-1965 г. липсват доста документи. Открихме и още архиви, които ще сканираме до края на годината, в резултат на което ще имаме около 150 - 200 хил. страници с документи. Сред по-интересните теми в тях са: за натрупване на външния ни дълг - има информация за даването на кредита от 1 млрд. долара за Ирак и около 1 млрд. и 600 хил. долара – за Либия, гигантски суми за онова време, за помощите за Третия свят и др. Имаме и богата снимкова галерия с 396 образа. Около 30 000 страници са нашите архиви в Русия, от които сме получили вече приблизително 24 000 страници. Те пристигат на части и се обработват, но не очаквам разтърсващи събития около тях, подчерта Иванов.
Политбюро е изпълнявало в някаква степен ролята на съдия-следовател и прокурор. Това е видно от документ на Политбюро, в който се предвижда кой да бъде арестуван и кой не по трайчокостовистките процеси, даде пример Мартин Иванов.
Изпратихме предложение за създаване на Музей на ДС, 1 млн. и 750 хил. лв. ще са необходими за него, средствата още ги нямаме, но фактическата работа по него ще е не повече от година, отбеляза Иванов. Благодарение на фондация "Конрад Аденауер" няколко души разработват концепцията за това, допълни Иванов. /БГНЕС