Санирането в България & опитът на Виена

Екип EconomyNews.bg

До края на годината с 1 млрд. лв. ще бъдат санирани не малък брой български жилищни сгради. Сумата изглежда крупна, но е само поредната малка стъпка към излъскване на облика на българските градове, паднали жертва на десетилетия разруха или безконтролни частични „подобрения“, довели до сегашния нелеп вид на цели квартали. С приоритет са многофамилните сгради с до 36 апартамента, които са в най-окаяно състояние.

Справка НСИ: Панелните сгради у нас са 11 000 със 787 000 жилища, по данни на националната статистика. Стоманобетонните сгради са 105 хил. с 1239 хил. жилища, тухлените сгради - 1578 хил. с 2096 хил. жилища, а 453.3 хил. жилища се намират в 452.8 хил. сгради с друга конструкция. В България са регистрирани 3789 хил. жилища, от които 63.8% са в градовете, а 36.2% - в селата. Повечето жилища са частна собственост на физически лица – 96,5%. 3,0% от тях са държавна или общинска собственост, останалите 0,5% са собственост на търговски дружества, обществени или кооперативни организации или са необитаеми към момента на отчитането.

Справка МРРБ: Панелното строителство започна с експериментални разработки в София и Русе. През 1960г. в София бе изграден първия в страната едропанелен жилищен комплекс – Ал. Толстой, обхващащ 9 броя четириетажнни сгради с общо 216 жилища. През същата година в Русе се изградиха общо 12 дву- и триетажни сгради с общо 150 жилища. След няколко години се изградиха експериментално два едропанелни хотела в курортен комплекс Слънчев бряг, а в средата на 60 - те години се направи разработка за едропанелна система за хотелски сгради. По нея бе изграден курортния комплекс Албена.
Едропанелното строителство в страната стартира следвайки примера на ФРГ, ГДР, Франция и СССР. В началото се считаше, че с това строителство ще се задоволяват сравнително ограничени нужди – главно за жилища под наем, строени от държавата и общините .
В началото на 70 – те, едропанелното строителство се ориентира основно по опита на бившия СССР. От там се възприеха технологиите по производство на елементи и осигуряването на земетръс.

На фона на тези цифри е очевидно, че процесът по обновяване на жилищните сгради ще бъде дълъг. Шанс е, че настоящата „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради” е изцяло безвъзмездна и изисква единствено активност от страна на гражданите.

 Териториален обхват
- Дейностите ще се осъществяват на територията на Република България, в рамките на 265 общини.
 Продължителност на програмата
- Кандидатстването ще бъде постоянно в рамките на 2 години: 2015 – 2016 г.
- Продължителността на програмата може да бъде удължавана при наличен свободен финансов ресурс.
 Ресурс – 1 млрд. лева
 Финансова помощ
- Сгради с одобрени заявления за кандидатстване ще получат 100% безвъзмездна финансова помощ.

Очакванията са през следващата година обхватът на програмата да бъде увеличен, тя да стане по-дългосрочна чрез нови гаранции към Българската банка за развитие, другите финансови институции у нас, както и чрез чуждестранни инвестиции.

Трябва да се отбележи европейските фондове финансираха проект „Енергийно обновяване на българските домове“ на стойност 50 109 134,20 лв. чрез Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.

Пример за успешно приключили строително-монтажните работи са две сгради в София - на ул. „Чарлз Дарвин“ № 3, район „Изгрев“, и бл. 17, район „Илинден“, ж.к. „Захарна фабрика“. Извършено е топлинно изолиране на външните стени на сградите, пребоядисване на фасадите, монтирана е нова дограма с рамка от поливинилхлорид и стъклопакет с високо термично съпротивление. Положена е топлинна изолация на покрива, пода и на тръбната мрежа за горещо водоснабдяване, която също е изцяло подновена. Обновени са и общите части на жилищните блокове. Общата стойност на строително-монтажните работи е 250 192.48 лв. с ДДС.

Освен това през 2007 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Програмата на ООН за развитие (ПРООН) стартираха съвместна инициатива - проект “Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради” 2007-2012. Резултатите:

50 обновени многофамилни жилищни сгради/блок секции и прилежащи околоблокови пространства в 13 града;
_ 80 975 m2 РЗП подобрена жилищна инфраструктура;
_ 1 093 обновени жилища;
_ 2 732 жители, облагодетелствани от подобрената инфраструктура;
_ 8 488 575 кВтч (40-60%) икономия на енергия от обновените жилищни сгради;
_ 6 672 тона годишно намаляване на емисиите на парникови газове (CO2 и еквивалентни);
_ 219 работни места създадени годишно;

Проведените през 2011 година контролни енергийни одити на 27 обновени за енергийна ефективност сгради след първите един-два отоплителни сезона потвърдиха планираните спестявания на енергия в размер на 40-60 %. Всички сгради получиха енергиен сертификат клас А или B, което позволява на собствениците освобождаване от данък сгради за съответния нормативно определен срок.

Преди две години EconomyNews.bg разказа „Колко струва санирането във Виена?”. Каква политика следва общината, какви са финансовите стимули, кой извършва ремонтните дейности. Отговорите в интервю на инж. Вернер Ауер, ръководител на отдел „Саниране”.

Изводите са за читателите, но е очевидно, че с достатъчно воля и добра организация София и останалите български градове биха могли да изглеждат добре. Финансиране има.

Бележка: В текста са използвани материали на МРРБ.