Сатовча – плантации детронират тютюна

Данаил Алеков, специален пратеник на EconomyNews.bg
Засетите земеделски площи с тютюн са намалели с 20% в община Сатовча, а спадът в продукцията се очаква да бъде до 30%. Това заяви кметът на общината д-р Арбен Мименов пред EconomyNews.bg. През изминалите години в околността се отглеждат между 10 и 12 хил. дка тютюн, но ниските изкупни цени и канския труд, който полагат селскостопанските производители са довели до намаляването на засетите площи. Липсата на дъждове в последните 2 месеца допълнително ще утежни живота на земеделците и добивите се очаква да спаднат до 30%. „Законът даваше защита на хората с фиксираните минимални изкупни цени и юридическо преследване на фирмите, които са договорили тютюн и не са го изкупили, или са го изкупили и не са го платили. Отпадането на закона има за цел да даде възможност на хората да преговарят за евентуално по-висока цена, но това е абсолютно невъзможно”, каза Мименов, който е и председател на Сдружението на производителите на ориенталски тютюн в България.
Затова и много хора търсят други алтернативи, но към момента не може да се говори за такава. Тютюнът тук е основен поминък от десетилетия насам, но това не спира търсенето на алтернативи, особено след като миналата година изкупните цени са били между 2 и 3.50 лв – в зависимост от качеството. Като прибавим и очакваното закриване на фонд „Тютюн” догодина, лесно ще си обясним защо местните пътуват в съседна Гърция, за да берат тютюн.
Проблемите, които се очертават като пречка за налагането на алтернативна култура са два – напояването и окрупняването на земите. Единственият вариант пред обикновения селскостопански производител е да търси финансиране с европейски средства, защото цената на капковото напояване е непосилна за местния земеделец. Няколко семейства са кандидатствали по Мярка 112 („Млад фермер”) и Мярка 141 („Полупазарни стопанства”). Създава се до някъде алтернатива, защото при тях се изключва финансирането на тютюневи насаждения. За добрата тенденция броя на кандидатите да се увеличава, „вина” има и общината, която издава и разпространява всяка седмица безплатен вестник и информационен бюлетин. От него, обикновеният производител черпи нужната подготовка, за да се справи с бюрократичните пречки, а като имат въпроси хората не се колебаят да отидат на място и да попитат.
„Млад фермер” създаде първите алтернативи
Така, по време на кратката ми визита в общината, собственик на 10 дка пустеещи земи от съседното село Долен, твърдо решен да ги засее, дойде и се запозна с изискванията, които трябва да покрие, за да получи субсидията от 1500 евро по Мярка 141.
За да видя дали това наистина е така, разгледах какво е положението на практика. Оказа се точно така – кандидатите по „Млад фермер” сега обработват плантации от краставици, домати и други култури, от които се издържат. Такъв е случаят с Ахмед Бошнаков, който има списък със заявки за корнишони и ги търгува на цена от 80 ст. за килограм. И въпреки, че разликата в цената спрямо турските корнишони в магазина не е толкова голяма, то местните хора на драго сърце избират да си направят буркани с продукцията на Ахмед, отколкото на неизвестен производител от чужбина. Същото се отнася и за Йорданка Узунова, която е кандидатствала по „Млад фермер” и сега отглежда плантация с ягоди. Тя също си води препълнен списък със заявки и това е обяснимо – цената от 1.50 лв. за ягоди с доказан произход определено си заслужава. За нея спокойно може да се каже, че подпомага много повече местната икономика, отколкото един тютюнопроизводител – освен че постоянно идват купувачи от съседни общини, се осигурява и заетост на няколко берачки.
Мярка 141 гарантира 1500 евро
Точно срещу нея се намира заградена плантация с малини, финансирана по САПАРД. На територията на общината има и два гъбарника за култивирани печурки, също финансирани с евросредства. За съжаление, липсата на дъждове тази година е довела до минимум добива на гъби в естествена среда, а в последните години много хора разчитат да си докарат допълнителен доход от по-високите изкупни цени. Алтернативи се откриват и за берачите на сини боровинки, където килограмът не пада под 4 лв.
Като цяло, хората вече са доста по-запознати с възможностите, които им се предлагат, за разлика от преди. Програма „Млад фермер” отпуска 25 000 евро, но по нея вече не може да се кандидатства и към момента единственият вариант е Мярка 141 за 1500 евро субсидия. Производителите обаче се чудят защо след като тази мярка е насочена за планинските райони, най-много икономически единици носят традиционни за равнините и низините култури като краставиците и доматите, вместо картофите примерно. Това обаче не зависи от тях и затова в момента има няколко големи плантации с домати – нещо нетипично за района. Картофите обаче си запазват традициите в района, а тази година се наблюдава увеличение на засятите площи. Това може да се обясни с високите изкупни цени през миналата година – до 1 лв. за килограм, а тази година има очаквания за още по-голямо увеличение. Затова и много хора са заложили на по-големи насаждения с тази култура, с надеждата да изкарат пари.
Така че варианти пред местните винаги има – разказаха ми даже за изкупвачи на стар боб, от който правят кафе. Няма фиксирана цена, обикновено правят размяна на захар, брашно или други продукти срещу ненужния боб. Но дали ще бъде боб, картофи, ягоди, малини, бадеми, лещници или нещо друго, различно от тютюн – будните земеделски производители винаги успяват да намерят друг, не толкова трудоемък и вреден за здравето начин да се прехранват, дори и да не изкарват същите пари. От тук нататък, пред тях остава единствено да се надяват на повече дъждове в следващия един месец и наличието на добросъвестни изкупвачи.