САЩ - безпомощен наблюдател на Гърция

Едуард Лус, "Файненшъл таймс"

В демонологията на левицата САЩ са надменна свръхсила, за която могъществото и правото са едно и също нещо, която се меси в чуждите работи и ги моделира както си иска. Най-малко обаче това важи в Гърция. Авторите на конспиративни теории в СИРИЗА може да виждат неоимпериалистични заговори зад всяко дърво. Истината обаче е съвсем различна. Както правителството на Обама, така и Международният валутен фонд (инструмент на глобалната финансова мощ на САЩ) бяха готови да обсъждат проблемите на Гърция с европейските й кредитори. Ключовите фигури в правителството на СИРИЗА обаче направиха невъзможен живота за приятелите на Гърция. САЩ дълго призоваваха Европа да опрости част от дълговете на Гърция в замяна на преструктуриране, но напразно. По отношение на Европа САЩ не са силни и грешащи, а слаби и прави (*).
Могат ли те да използват по-ефективно средствата си за натиск? Отговорът би трябвало да е "да". САЩ имат два жизненоважни интереса да предотвратят Грекзит. Първият е икономическият. Макар гръцката икономика да се равнява на тази на щата Орегон, а населението й да е колкото това на Охайо, пълен дефолт би отслабил растежа в основните търговски партньори на Америка. Освен, че ще намали растежа на САЩ от износ, излизането на Гърция от еврозоната може да окаже влияние и върху световните пазари, като никой не може да предскаже как и до каква степен. Рискът от разпространяване на последиците от Грекзита тегне над Федералния резерв на САЩ. Отговорът на най-важния въпрос относно връщането му към нормални лихвени проценти се крие в Егейско море.
Вторият интерес е геополитическият. Миналия месец САЩ убедиха ЕС да удължат санкциите срещу Русия с още шест месеца. Усилието, което употребиха обаче, беше по-голямо от преди. Европейското обществено мнение гледа по-спокойно на руската заплаха. Чрез смесица от енергийна дипломация, дезинформация и други средства Владимир Путин се опитва да всее разединение.
Досега той постига ограничен успех, главно в Централна Европа. Евентуален Грекзит обаче би улеснил задачата му. Балканите са естествена мишена. Неопитното, но твърде самоуверено гръцко правителство изпитва привързаност към Русия, която Путин може да се опита да използва. Възможно е Гърция да напусне еврозоната, но да остане член на ЕС - като Великобритания. Това би бил най-безболезненият изход. Възможно е да се отприщи и верижна реакция, която да доведе до излизането на Гърция както от ЕС, така и от НАТО. Никой не знае по кой път може да поеме десталибизирана Гърция. Според САЩ най-добре ще е и да не научаваме.
Америка може би все пак може да направи нещо повече от това да продължи да бъде "доверен съветник" на Европа, макар обикновено пренебрегван. Гърция дължи на кредиторите си стотици милиарди евро. В сравнение с това преките последици за САЩ биха били незначителни - няма да изгубят повече от дела си в заема от 24 милиарда долара, отпуснат на Гърция от МВФ. САЩ не биха имали повече ползи и ако подкрепят по-голяма помощ от МВФ. Ако Гърция беше в позиции да договори такава помощ, което е малко вероятно, Конгресът едва ли щеше да го одобри. Освен това гръцката криза поражда екзистенциална заплаха за еврото - главния инструмент на европейската интеграция. За разлика от Европа, животът в САЩ след евентуален Грекзит ще си продължи както и преди. След като Америка не поема значителен финансов риск, защо трябва европейците да я вземат под внимание?
Отговорът се крие в миналото и бъдещето. Прието е да се смята, че основите на Европейския проект се полагат с Римския договор от 1957 г. В действителност началото му е поставено десет години по-рано в Гърция, когато изтощена Великобритания предава щафетата на САЩ. Без доктрината "Труман" и без поражението на подкрепяната от Съветския съюз въоръжена борба на комунистите в Гърция съвременна Европа можеше и да не види бял свят. Без плана "Маршал" за оказване на помощ европейският проект не би просъществувал.
Американските гаранции за сигурността на Европа не приключиха с падането на Берлинската стена. През 90-те години на миналия век именно САЩ сложиха край на унищожителната война на Балканите. На Вашингтон бяха нужни три години да накара водещите европейски сили да се включат. Но без американската интервенция, сега Балканите можеха да са в руската зона на влияние.
Миналото може да е друга държава, но бъдещето може да е неприятно познато. Подобно на американския финансов министър Джак Лу, който прекарва безкрайни часове да призовава по телефона европейските си колеги да постигнат компромис за Гърция, министърът на отбраната Аштън Картър лети от една столица до друга, опитвайки се да обедини разтревожените от реваншистките амбиции на Русия. Той не може да се похвали с по-голям успех от Лу.
Повечето от страните в НАТО, включително Великобритания, безгрижно се отклониха от набелязаните 2 процента от брутния вътрешен продукт за разходи за отбрана на организацията. Причината за създаването на НАТО беше "да държи руснаците вън, американците - вътре, а германците - долу", каквато беше популярната шега. Промени се единствено германското основание. По отношение на външната политика обаче Германия предпочита да си "стои долу". Въпреки анексирането на Крим от Русия миналата година, нейният бюджет за отбрана е само 1,2 процента от БВП.
Възможно е събитията да вземат и по-щастлив обрат. Гърция може да преобърне нещата. Русия може да се откаже от набезите в Централна Европа. Ако нещата продължат да се влошават обаче, гласът на Америка ще трябва да звучи по-силно. Ричард Никсън някога предупреди, че САЩ не бива да се превръщат в "жалостив, безпомощен великан".
Думите му като че ли са казани за днешна Европа. В миналото САЩ бяха незаменими. Днес е твърде лесно да ги пренебрегнеш.
/превод:БТА/
(*) Препратка към изказване на Бил Клинтън, според когото в несигурни времена е по-добре да си силен и да грешиш, вместо да си прав, но слаб.