САЩ „жадува” за петрол и шист

Вероник Дюпон, AFP

Бумът на петрола и шистовия газ са тласък за американската икономика, от какъвто тя се нуждае, за да ускори съживяването си, макар тези нови източници да пораждат спорове заради потенциалния риск за околната среда.

"Това е все още млада промишленост", призвана да се развива през идните години, твърди Раул Льоблан, анализатор в маркетинговата компания PFC Energy. Сондирането на шистовите находища - скалисти порести образувания, богати на въглеводороди - през последните три-четири години придоби размах благодарение на новите технологии: хоризонталното сондиране и хидравличното раздробяване или "фракинг".
При тази технология се инжектират огромни количества вода под високо налягане, примесена с пясък и химически добавки. Защитниците на околната среда и мнозина местни жители твърдят, че именно тя е причина за замърсяване на фреатичните слоеве и на въздуха. Освен това според тях тя води до пресушаване на езерата, до раздробяване на почвата и дори може да се приеме като причина за земните трусове заради големия брой подземни експлозии.
Някои щати, сред които е Ню Йорк, отнеха разрешителните за сондажи за шистов газ поради съображения за сигурност. Раздробяването е забранено във Франция и в България. Само че в САЩ, чиято икономика все още се възстановява от рецесията, натискът да се разчисти пътят на тази истинска треска за злато е силен. Президентът Барак Обама се обяви за привърженик на "всички възможни действия", за да се развива добивът на газ.
През 2010 година сондирането за шистов газ е създало 76 милиарда приходи и е разкрило или съдействало за разкриването на 600 000 работни места в САЩ, сочи проучване на компанията за изследвания IHS Global Insight. Тези цифри би трябвало да се покачат на 118 милиарда долара и до 870 000 работни места към 2015 година, според IHS. Трябва да се отчитат и положителното въздействия за химическата промишленост, мините за пясък, производството на съоръжения за сондиране и други.
"На международно равнище енергията не създава много работни места, това е промишленост, която функционира с тежки съоръжения", докато експлоатацията на шистовите залежи "създава много местни работни места", за да бъдат подготвени обектите или пък да се карат камионите, които служат за разпределението на газа или пък извличаните течности, подчертава Льоблан. Обратната страна на медала на това експоненциално разработване на шистови залежи е силното увеличение на запасите на природен газ в САЩ, което е толкова голямо, че води до срив на котировките.
В опит да преобърне тенденцията енергийната група Chesapeake обяви, че намалява с 50% сондирането на газ тази година в Северна Америка. ConocoPhillips също съобщи, че ще намали скоростта.
Те обаче ще направят това, за да могат по-добре да се съсредоточат усилията си към други образования, по-богати на "течности" - петрол и шистов газ, които могат да се втечняват, на фона на силното поскъпване на черното злато, чиито котировки прехвърлиха прага от 100 долара за барел, а цените на газа и пропана не намаляват. Между другото "сегашното равнище на цените на газа е неустойчиво" и излишъкът на газ лесно може са се обясни", твърди Льоблан.
След като първоначално разработването на шистови находища бе ограничена територия за специализираните американски компании, сега то привлича и други групи като френската Total, японската Marubeni или китайската Sinopec. "Цените (на петрола) са високи, а компаниите имат много пари за инвестирани, докато възможностите за това са малко", отбелязва Раул Льоблан. Още повече, че в сравнение с геополитическите трусове в редица петролни райони, "Северна Америка предлага относително сигурна околна среда за инвестициите", допълва той. Единственият облак на този просветляващ се хоризонт: съдебните решения, които местните хора или организациите за защита на околната среда издействат, и които могат "да блокират производството", отбелязва Льоблан. Те са по-голяма причина за тревоги (за сектора на шистовия газ) от политическите рискове.
Превод: БТА