САЩ:Яростни атаки срещу "мюсюлманската забрана"

В петък президентът Доналд Тръмп подписа указ, с който внася сериозни промени в имиграционната система на САЩ. Документът доведе до хаос на летищата и протести в САЩ и беше осъден от лидери от цял свят, припомня Асошиейтед прес.
Указът на Тръмп временно преустановява цялата имиграция на граждани от седем страни, в които основна религия е ислямът, за 90 дни. Това са Ирак, Сирия, Иран, Судан, Либия, Сомалия и Йемен. Заповедта призовава още служители на министерството на вътрешната сигурност и Държавния департамент, както и директорът на националното разузнаване да преразгледат информацията, необходима на правителството за пълни проверки на бъдещите посетители. Те трябва също да изготвят списък на държавите, които не предоставят такива данни. Указът гласи, че правителството ще даде на страните 60 дни да започнат да предоставят информацията или на гражданите им ще бъде забранено да пътуват до САЩ.
Министърът на вътрешната сигурност Джон Кели публикува изявление вчера, в което се посочва, че ако няма информация за сериозна заплаха за обществената безопасност и благоденствие, мястото на пребиваване ще бъде "решаващ фактор при преценката за всеки отделен случай". Това означава, че гражданите на седемте страни от списъка, които имат "зелени карти" за постоянно пребиваване в САЩ, няма да се сблъскат със забрана за повторно влизане в САЩ, както държавни служители съобщиха по-рано.
Вчера представители на властите посочиха още, че хората с двойно гражданство, едно от които иракско, сирийско, иранско, суданско, либийско, сомалийско или йеменско, ще трябва да преминат през допълнителни проверки за сигурност, но вероятно ще бъдат допуснати в САЩ.
Тръмп разпореди четиримесечно преустановяване на американската програма за бежанци. Преустановяването цели да осигури време за преоценка на механизмите за проверки на бежанците, преди да им се позволи да се презаселят в САЩ.
Заповедта на Тръмп намалява броя на бежанците, които САЩ планират да приемат през тази бюджетна година с повече от половина - на 50 000 души от цял свят.
През минатата бюджетна година САЩ приеха 84 995 бежанци, включително 12 587 души от Сирия. Настоящото ограничение от 110 000 бежанци беше въведено от президента Барак Обама.
При временното спиране на приемането не бежанци ще се правят изключения за хора, които твърдят, че са преследвани по религиозни причини, ако са представители на верските малцинства в държавата си.
Декретът на Тръмп разпорежда на Държавния департамент да спре издаването на визи за сирийски граждани и прекратява обработката на кандидатурите на сирийски бежанци. Тази заповед ще остане в сила, докато Тръмп установи, че са направени достатъчно промени по сигурността, за да се гарантира, че вероятни терористи не могат да се възползват то слабостите на сегашната система за проверки.
Директивата на Тръмп не посочи изрично какви допълнителни мерки той иска да бъдат приети от министерството по вътрешната сигурност и Държавния департамент по отношение на системата по проверка на бежанците. Вместо това той насочи служителите да преразгледат процеса по кандидатстване и одобрение на бежанците, за да намерят други мерки за сигурност, които могат да бъдат добавени, за да се предотврати възможността хора, който представляват заплаха, да се възползват от програмата за бежанци.
При правителството на Обама проверките на бежанци включваха интервюта с кандидатите преди влизането им в САЩ, на които те предоставяха биографична информация за себе си, включително семейство, приятели, социални и политически дейности, работа, телефонни номера, и-мейли и други. Те даваха и биометрия, в това число отпечатъци. Сирийците преминаваха допълнителни поверителни проверки, които тогавашните държавни служители отказаха да разкрият, и обработването на кандидатурите им обикновено отнемаше години.
Указът на Тръмп предизвика незабавни бурни враждебни реакции, хаос и гняв. Пътуващи бяха задържани на летищата, а паникьосани семейства издирваха роднини. Имаше и протести срещу мащабните мерки - част от които бяха спрени от няколко федерални съдилища.
В цялата страна се проведоха протести - включително около Статуята на свободата и остров Елис в Ню Йорк, както и на международни летища, където пътуващи бяха временно задържани.
Лидерите на Великобритания и Германия се присъединиха към критиките на други американски съюзници по отношение на забраната на Тръмп за влизане в САЩ. Те показаха гняв и тревога, въпреки че някои крайнодесни политици изразиха надежда, че това действие може да насърчи вземането на подобни мерки в Европа. Крайнодясната Национална демократическа партия в Германия например отпразнува "масовото ограничаване на влизането на псевдобежанци и мюсюлмани в САЩ".
Междувременно петиция на интернет страницата на британския парламент набра стотици хиляди подписи в подкрепа на това Тръмп, който е поканен да се срещне с кралица Елизабет Втора, да не бъде допуснат заради пренебрежително отношение към жените и вулгарност.

  Новият президент на САЩ имаше "ударна седмица" с много укази и това доведе до разделение на американците. Хората, които гласуваха за Тръмп, видяха в него човек с много сериозни намерения, но тези, които не гласуваха за него, видяха в действията му реализация на техните страхове. Именно това доведе до тези протести. Това каза за БНР преподавателят от Американския университет във Вашингтон Асен Асенов. Той очаква указът на Тръмп, който ограничава достъпа на жители на 7 мюсюлмански страни до САЩ, да продължи да действа въпреки оспорванията в съда. Издаването на укази е обичайна практика за американките президенти. Актовете могат да бъдат блокирани от Конгреса и от съдебната система, обясни Асенов.

Към този момент Тръмп има подкрепата на Конгреса и Конгресът гледа стъписано, но не предприема никакви действия. Така че неговите укази, почти всички, ще имат не само един политически отзвук – изпълнение на неговите предизборни обещания, но ще имат вече и реални действия.

Скоростта, с която са издадени президентските укази, говори за популизъм, убеден е Асенов, според когото ефекти от решенията тепърва ще се усещат и не всички ще са положителни:

Към този момент 75% от републиканците смятат, че 2017-а ще бъде по-добра година за Америка. Едва 15% от хората, които не гласуваха за Тръмп, вярват, че тази година ще бъде добра. Има една тиха радост у хората които го подкрепят. Те не излизат да манифестират своето задоволство от тези мерки. Разбира се, това, което е абсолютно очевидно, е, че демократите излязоха и много техни сенатори и конгресмени защитиха хората, които бяха ощетени от тези укази. Но в същото време излязоха и републиканци, които казаха ясно, че част от действията на Тръмп най-вероятно не са съвсем приемливи. В случая визирам сенатори като Маккейн и Линдзи Греъм, които се противопоставиха, например, на едни по-открити разговори с Русия.

Според Асенов има доста общи неща между Тереза Мей и Доналд Тръмп, но отношенията им не напомнят по никакъв начин на тези между Тачер и Рейгън. При срещата между двамата лидери е станало ясно, че те виждат "един свят със засилено лидерство на Великобритания и на САЩ" и двете страни виждат полза от съвместно търговско споразумение, но по сегашните правила Лондон няма как да сключи такова, преди 2019 година.

Имаше и доста различия между двамата. Едно от тях е относно ролята на НАТО. Второто много съществено различие е как да се подходи към Русия. Нейното предупреждения (на Тереза Мей – бел.ред.) буквално прозвуча така: "Не бързайте! С Русия трябва да се действа много внимателно и в никакъв случай не трябва да се доверяваме!". Имаше също разногласия относно световната търговия и кои са правилата, по които тя трябва да се води. Със сигурност Великобритания не споделя виждането за протекционизъм, което е в основата на търговската политика на Доналд Тръмп.

 

снимка: Фейсбук