СБ: Проектозаконът Нинова-Гечев особено рисков

Моделът за борба с нелоялните търговски практики чрез промени в Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и въвеждане на понятието „значителна пазарна сила” /ЗПС/ е рисков и може да навреди на българския пазар. Това са част от изводите в доклад на Световната банка наречен „В отговор на нелоялните търговски практики в България”. Документът е изготвен по поръчка на българското правителство „отчитайки предизвикателствата за изменение и допълнение на конкурентното право с цел въвеждане на мерки в отговор на нелоялни търговски практики”.
Общите изводи в доклада са, че моделът, заложен в проектопромените в ЗЗК, внесени от група депутати от БСП и ДПС /известни повече като Законът Нинова-Гечев/, може да доведе до несигурност на пазара, да претовари Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ и да е вреден, а не градивен.
Според експертите на банката въвеждането на „значителна пазарна сила” чрез изменение и допълнение на ЗЗК е не само уникален подход в Европа, но е и много вероятно значително да затрудни КЗК от гледна точка на капацитет и ресурси. В доклада се казва „Икономическият анализ обобщава, че въвеждането на "значителна пазарна сила" в отговор на нелоялни търговски практики вероятно ще доведе до голяма несигурност на пазара.”
Документът представя опита на страни като Чехия, Унгария и Италия в прилагането на „по-стриктни правила за защита на по-слабите „играчи“ на пазара, въведени в рамките на конкурентните им законодателства”. Общото между опита на тези страни е, че подходът е бил многократно изменян след няколко години на прилагане на мерките. Цитира се експерт на Конференцията на ООН за търговия и развитие /УНКТАД/, който изразява „своя песимизъм относно вероятността за успех при справяне с нелоялните търговски практики чрез инструментите на конкурентната политика” и експерт на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, според когото „изместването на фокуса на органа по защита на конкуренцията от антитръстовите му функции може да даде обратен резултат”.
В доклада е включен преглед на подходите на държави като Австрия, Чешката република, Франция, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания, Обединеното кралство и др. Анализът очертава различни модели, вариращи от най-малката възможна намеса на държавата, като кодекси за бизнес поведение, до подхода, който изисква най-сериозна намеса на държавата, като например въвеждане на понятието „значителна пазарна сила“.
В доклада се казва „Правителството по-скоро разглежда нелоялните търговски практики като проблематика в областта на политиките на конкуренцията. В противовес, въпросните практики могат да бъдат разгледани като проблематика на търговското право, на секторното регулиране или бизнес поведението, както е в други държави-членки на Европейския съюз.”
Въз основа на анализа експертите на Световната банка предлагат шест варианта за борба с нелоялните търговски практики, които са „по-уместни” от мерките, предвидени в Закона Нинова-Гечев. Сред тях са използването на търговското законодателство и съда, британският модел с Кодекс за поведение и приемане на национално законодателство в съответствие с разглежданите правила на ниво Европейски съюз относно нелоялни търговски практики.
Според доклада „използването на търговските съдилища за справяне с нелоялни търговски практики е най-приложим и ефективен вариант за България.” В анализа се казва „...търговското право е предназначено точно за спорове между страни по нарушаване на договор или непочтени търговски взаимоотношения. За сравнение, конкурентната политика е насочена преди всичко към мерки спрямо поведения, които влияят на целия пазар – а не на няколко пазарни участници....Освен това, прилагането на мерки, съгласно конкурентната политика, се основава на доказателства за нанесена вреда на потребител или на цялостното икономическо благосъстояние”.

Изводът на експертите на банката е, че „изборът да се набележат мерки в отговор на нелоялните търговски практики в рамките на конкурентната политика не е очевиден и е обвързан с рискове. Трудно е да се подкрепят аргументи в полза на решение в рамките на конкурентната политика при положение, че не са ясни последиците на предложените защитни мерки върху благосъстоянието на потребителя.”
Във връзка с публикуването на доклада изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев заяви: „Изводите на експертите на Световната банка до голяма степен съвпадат с нашето становище, че предложените промени в ЗЗК са рискови и могат да доведат до много негативни последици за българския пазар. Според нас те ще доведат до повишаване на цените на стоките за българските потребители и ще навредят силно на малките и средните български производители.”