Сблъсък БСК-синдикати заради КТ

Според БСК действащият Кодекс на труда не отговаря на съвременните индустриални отношения, както и на европейските и международни практики. Затова камарата подготви 28 предложения за промени в трудовото и осигурителното законодателство, които срещнаха сериозна съпротива от страна на синдикатите.
„Работодателите в последните години са подложени на сериозен натиск от страна на синдикатите и правителството. Нараства страхът у бизнеса да инвестира в устойчиви работни места. Като отчетем и мудността на съдебната система, с всяка изминала година става все по-трудно да се прави бизнес“, коментира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Като пример той посочи, че в последните години почти няма сериозни инвеститори в страната.
Сред проблемите БСК открои този с влошения достъп на младите хора до пазара на труда, липсата на квалифицирана работна ръка и нарастващия брой пенсии за инвалидност – в основата на тези проблеми стои отказът на държавата да изпълнява контролните си функции, както и недостатъчната гъвкавост на трудовото законодателство. „В началото на прехода у нас имаше 300 000 отпуснати пенсии за инвалидност при близо 9 милиона население. Днес се изплащат около 700 000 пенсии при население от 7 милиона“, коментира изпълнителният председател на БСК. Той допълни, че не е малък и броят на българските граждани, които получават пенсия за инвалидност, но не живеят в страната. „Заедно със синдикатите подписахме с предишния премиер Бойко Борисов споразумение за мерки в сферата на трудовото и осигурителното законодателство и практика, вкл. за засилването на контрола върху отпускането на инвалидните пенсии, но нищо от договореното не се осъществи“, допълни Данев.
„Нека синдикатите не четат двустранните ни споразумения, както дяволът чете Евангелието“, препоръча Божидар Данев по повод твърденията на синдикатите, че работодателските организации са се съгласили да бъде криминализирано неплащането на осигуровки. „Действително, през януари 2012 г. се споразумяхме със синдикатите да бъде криминализирано укриването на осигуровки, при това не само за работодателите, а и за осигурените лица, но никога не сме слагали подпис под предложение за криминализиране и на неплащането на осигурителни вноски. Сега виждаме в проекта на нов Наказателен кодекс текстове, драстично надхвърлящи това, за което сме се споразумели“, подчерта Данев. Той обърна внимание върху факта, че новият НК наказание за за укриване и неплащане на осигуровки, съпоставимо с това за държавна измяна, убийство поради незнание, отвличане, изнасилване, трафики на хора и др. В същото време за противозаконно разпореждане с публични средства от длъжностно лице наказанието е до 3 години затвор или пробация. Подобно е и наказанието за изтезаване на дете. Според Данев, действително съществуват работодатели, които нарушават трудовото и осигурителното законодателство, както и индустриалните отношения, но не бива заради тях да се сатинизират всички честни и почтени работодатели, поели риска да създават и поддържат работни места. „По Конституция всеки е свободен да стане работодател. Нека този, който е поел съответния икономически риск, да не бъде авансово третиран като престъпник. Не е редно заради определен брой некоректни работодатели да бъдат наказвани и коректните предприемачи“, заяви Божидар данев.
Сред предложенията на БСК, срещу които се наблюдава най-бурна обществена реакция, е това за съкращаване на отпуска за отглеждане на дете за сметка на повишаване на размера на обезщетението. Димитър Бранков (зам.-председател на БСК) аргументира това предложение със деквалификацията на майките, бидейки продължително извън пазара на труда, особено след като това става в началото на трудовата им кариера. Според него, трябва да се даде право на избор за по-кратък отпуск при по-високо заплащане, така че майката да може да си позволи бързо завръщане в трудова среда и/или последващо майчинство. В подкрепа на това предложение на БСК бяха дадени множество примери за практиката в други европейски страни, където отпускът за отглеждане на дете не надвишава 6 месеца.
Димитър Бранков сподели и предложенията на камарата за въвеждане на ефективен трудов арбитраж и трудови съдилища. Според него, необходимо е, също така, да се въведе система за мониторинг на пазара на труда от гледна точка на квалификационната и възрастовата структура на заетите по сектори и региони, с цел по-добро планиране на мерките в тази сфера.
„Българският работодател продължава да е наказан да плаща първите три дни болнични – временна мярка, която се превърна в дългосрочна. Същото важи за замразяването на съотношението 60:40 (работодател:работник) при плащането на осигурителни вноски“, подчерта Божидар Данев.