Световната банка оборва Орешарски

През тази и следващите две години БВП на България ще нараства постепенно, това предвижда в най-новия си доклад за глобалната икономика Световната банка. Ръстът на БВП за 2013 година ще е 1,2%, 2013 - 2,1%, през 2015 – 3%. Освен това според СБ от началото на 2013 българското промишлено производство се е оттласнало от дъното.
EN.bg припомня, че след първото заседание на правителството премиерът Орешарски каза, че България никога не е била толкова зле от началото на прехода, колко е в момента. „Принос за това има както неблагоприятната външна среда, така и ситуацията вътре в страната, гледана комплексно. Гледана като състояние на големите компании, затрудненията пред малкия и средния бизнес", заяви той пред БНТ. "Ситуацията никак не е най-добра от тази гледна точка. Но най-важно е да идентифицираме нашите проблеми, за да можем стъпка по стъпка да се заемем с тях", каза още Орешарски. По думите му е важно да се види къде са слабостите и къде са грешките, а не да се сочи с пръст кой е виновен.
 

Според данните за БВП реалният растеж беше 0.6% за 12-те месеца до март т.г. Тази бавна динамика се дължи на мудното възстановяване на инвестициите в основен капитал, отбелязва анализ на Industry Watch. Инвестициите все пак ускориха своя ръст през последните две тримесечия. Номиналният обем на инвестиции в основен капитал е близо 30% по-малък отколкото преди кризата, но трябва да отбележим че тяхното свиване също спря през 2012 г., подобно на динамиката на заетостта.
По отношение на бюджетния дефицит, предходното правителство, макар и бавно, успя да върне страната в пътеката на стабилността, след 2 години на свръх дефицит в началото на мандата (т.е. над 3% от БВП). От гледна точка на източниците на финансиране, голяма роля изигра натрупаният до 2008 г. значителен фискален резерв – около 60% от натрупания касов дефицит бе покрит от резерв и едва 40% от увеличение на държавния дълг. Както няколко пъти предупреждавахме, тази възможност се изчерпа през втората половина на 2012 г. и към момента единственият вариант за по-голям от планираният дефицит е ползване на нови заеми.

В началото на годината изпълнението на бюджета бе изправено пред промени в редица данъчни закони, което постави под риск навременното събиране на приходи, и същевременно – пред политически протести и несигурност. Трябва да се отбележи, че въпреки това, дефицитът до април е 286 млн. лева (при 217 млн. до април 2012 г.). Нивото на бюджетния дефицит за последните 12 месеца до април е същото, като нивото за 2012 г., което е значително под планирания за годината 1.3% от БВП. От гледна точка на финансиране на допълнителни разходи обаче трябва да се отбележи, че фискалният резерв има съвсем малък буфер над минимално изискваното в закона за бюджета - около 300 млн. лева, след отчитане на нуждата от погасяване на 6-месечния краткосрочен заем от 800 млн. лева, който бе използван през февруари за авансово плащане на земеделските субсидии.
 

EN.bg припомня, че към края на май т.г. фискалният резерв на страната над 5.3 млрд. лв., според данни на БНБ. Отделно обикновено правителството разполага в търговските банки с още 300-500 млн. лв., което означава, че в размерът на фискалния резерв стига 6 млрд. лв. За сравнение - към 15 май 2012 г. размерът му е бил 4.9 млрд. лв.

Трудни за предвиждане са няколко риска, свързани с потенциални допълнителни разходи, отбелязват анализаторите от IW. На първо място, финансовото състояние на редица държавни предприятия е влошено. Засега е неясна стратегията на новото правителство за реформи - като отказът от реформи, може да доведе до поемане на значителен нов дълг за покриване на финансовите загуби както в компании като БДЖ или ВМЗ – Сопот, така и в държавните енергийни дружества. Същевременно, пазарът на труда е изключително депресиран, а акцизните ставки вече са на нива, силно стимулиращи неплащане. Следоватено, допълнителни приходи могат да се търсят само по линия на повишена събираемост, но не и на увеличение на данъчната тежест, отбелязва анализът на IW.