Световната икономика през 2014 година

Проблемите на световната икономика през 2014 година не
намаляха. Усилията да се съживи растежът не донесоха исканите
резултати, а в средата на ноември Япония, третата икономическа
сила на планетата, изпадна в рецесия.

"Шест години след финансовата криза, която постави света на
колене, на контролното табло на световната икономика отново
светят червените лампички", заяви през ноември британският
премиер Дейвид Камерън.
При срещата ми със световните лидери от Г-20 в
австралийския град Бризбейн проблемите се виждаха ясно.
Еврозоната балансира на ръба на трета рецесия, с висока
безработица, понижаващ се растеж и реален риск от понижаване на
цените. Развиващите се пазари, които бяха локомотив на световния
растеж през първия етап от излизането от кризата, забавят
динамиката си, допълни Камерън.
Сред другите заплахи за световната икономика той отбелязва
застоя в преговорите за допълнителна либерализация на световната
търговия, епидемията от ебола и конфликтите в Близкия изток и
Украйна.
Броени часове, след като лидерите на 20-те най-развити
икономики в света се споразумяха да засилят доверието, този
ключов елемент за стабилността на пазарите (чиято липса доведе
до кризата през 2008 година), като увеличат глобалния брутен
вътрешен продукт (БВП) с 2 трилиона долара през идните пет
години, Япония изпадна в рецесия.

Японската рецесия

Това не влизаше в ничии сценарии, коментираха анализатори.
Премиерът Шиндзо Абе се бе ангажирал да сложи край на двете
десетилетия на стагнация, прилагайки своята стратегия, станала
известна като "абеномика". Тя включваше големи икономически
реформи и стимули. Въпреки това БВП на Страната на изгряващото
слънце се сви с 1,9 процента през третото тримесечие, след като
инвестициите рязко намаляха заради вдигането на японския ДДС.
Рецесията дойде въпреки прогнозите, че икономиката на
страната отново ще започне да нараства. Абе разпусна долната
камара на парламента за предсрочни избори, на които да получи
нова подкрепа за политиката си.

Китай забави растежа

Световният промишлен гигант Китай забави растежа си от 10,4
на сто през 2010 година до прогнозираните за тази година 7,5 на
сто. Стремителното разрастване на китайската икономика бе един
от най-мощните двигатели, теглещи напред световната икономика
през последното десетилетие.
Въпросът, на който сега трябва да отговорят китайските
лидери, е как икономиката да бъде управлявана до постигането на
траен растеж, без да се стига до "твърдо кацане". Пекин се
опитва да стимулира вътрешните разходи, намалявайки зависимостта
си от външните инвестиции. Централната банка изненадващо намали
водещите си лихви за първи път от над две години, за да свали
цената на кредитирането и да стимулира икономика, която е на път
да отчете най-бавния си растеж от 24 години.

Нововъзникващите пазарни икономики

Китай има силни търговски връзки не само с водещите
икономики, но и със страните с нововъзникващи пазари като Индия
и Бразилия. Редица страни от тази група бяха облагодетелствани
години наред от стабилния приток на инвестиции. Тъй като лихвите
слязоха до рекордно ниски равнища и в САЩ, и в Европа, голям
брой инвеститори предпочетоха да вложат пари в нововъзникващите
пазарни икономики, където доходността е по-висока. Това
положение обаче се променя и, както коментираха анализатори,
Управлението за федерален резерв на САЩ (централната банка) вече
обмисля да затегне кранчето на кредитиране. Тази стъпка ще
накара някои инвеститори да оставят парите си в САЩ или пък да
ги изтеглят от нововъзникващите пазарни икономики. Такова
обратно движение на парични потоци към САЩ може да доведе до
сътресения на пазарите. Именно то бе в основата на резките
спадове на фондовите пазари в нововъзникващите пазарни икономики
и понижението на курса на техните валути през февруари тази
година.

Неволите на еврозоната

Икономиките на 18-те страни от еврозоната така и не успяха
да се възстановят стабилно от рецесията, в която изпаднаха
миналата година. За третото тримесечие те отчетоха увеличение на
БВП с едва 0,2 на сто спрямо предходните три месеца. Проблемите
на водещите икономики от Стария континент се усложниха и от
заплаха от дефлация. Ниската инфлация, а в много по-голяма
степен дефлацията, вдига реалните лихвени проценти и принуждава
компаниите, домакинствата и правителствата да орязват разходите,
за да не допуснат нарастване на дълговете си.
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио
Драги продължи политиката си в подкрепа на бизнеса с рекордно
ниски лихви и към края на годината обяви, че франкфуртската
институция е готова да засили натиска и да разшири обхвата на
усилията за стимулиране на затруднената европейска икономика.
Драги се ангажира, че ако сегашните усилия не постигнат желаните
резултати, то ЕЦБ ще разшири намесата си на пазарите в подкрепа
на бизнеса. Банката намали основната си лихва почти до нулево
равнище и започна да купува обезпечени облигации, за да насърчи
кредитирането на компаниите и да подпомогне активността.
Европейските институции и националните правителства имаха и
продължават да имат нелеката задача да компенсират щети от
руските санкции върху редица хранителни продукти на ЕС, както и
от ответните мерки на Евросъюза и САЩ в този толкова труден
период за всички страни на възстановяване от икономическата
криза.
Отрицателното въздействие на ограниченията в търговските
отношения между Русия и ЕС се изразиха в спад на поръчките и
бизнес доверието в Германия, двигателя на европейската
икономика.
Месец преди Коледа новият председател на Европейската
комисия Жан-Клод Юнкер представи пред Европейския парламент
плановете си да бъдат осигурени 315 милиарда евро за инвестиции
в Европа, с които да се създадат работни места и да се постигне
растеж.
"Средствата няма да паднат от небето, няма да печатаме пари,
а ще привлечем капитал", поясни Юнкер и уточни, че намерението
е инвестициите, свързани с този план, да не бъдат отчитани при
изчисляването на държавния дълг.
"Днес създаваме нова архитектура за изпълнението на нашата
идея - капацитет за нови инвестиции. Създаваме нов европейски
фонд за стратегически инвестиции със средства от бюджета на ЕС,
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и държавните бюджети. Не
преместваме пари, искаме да оптимизираме въздействието от
използването на средствата.
БВП на САЩ, откъдето през 2008 година тръгна кризата, отчете
стабилния темп на увеличение от 3,9 на сто през третото
тримесечие. Според анализатори водещата в света икономика ще
ускори темпа през 2015 година.
"Представянето на пакета "Юнкер" като отговор на сегашната
икономическа стагнация е в най-добрия случай неумело, а в
най-лошия - непочтено. Това може и да е опасно, защото ще
осигури оправдание на правителствата да продължат с фискалните
икономии в момент, когато е необходимо да правят точно
обратното", писа британското издание "Икономист".
Дали еврозоната, която е втората по големина икономика в
света с общ БВП от 13 милиарда долара и е изпреварвана само от
САЩ, ще успее да постигне амбициозните задачи, които си постави,
предстои да разберем. /източник: БТА