Световните петроло- и газопроводи

Данаил Алеков

На фона на световната икономическа криза, през 2011г. пазарът на горива остана стабилен. Нещо повече – според годишния доклад на International Energy Agency (IEA) глобалното търсене на петрол за 2011г. е 89 млн. барела на ден (mb/d). Спрямо 2010г., средното дневно търсене се е увеличило със 700 хил. барела, а прогнозата на IEA за 2012г. е нивото да стигне до 90.3 mb/d. По отношение на потреблението на природен газ, възходящата посока се запазва. Според прогнозата на американската EIA (Energy Information Agency) през тази тази година се очаква увеличение с 1.3 млрд. кубични фута дневно (bcf/d) спрямо 2011г., до 68.2 bcf/d.
Упоменатите количества са далеч от ежедневието на обикновения потребител и за аудиторията това е просто „суха” статистика. Но през 2011г. в световен мащаб бяха подписани редица споразумения и протоколи за изграждане на нефто- и газопроводи, с обща дължина 193 021 км, или 4.8 пъти дължината на Екватора. Според проучване на Pipeline & Gas Journal, строителните дейности по 58 425 км вече са започнали, а останалите 134 596 км са в процес на планиране. В тях се включва и дългия 3700 км газопровод „Южен Поток”, транзитен за България, а стартът по изграждането му трябва да започне през тази година.

Кои са световните нефто- и газопроводи, които предстои да бъдат завършени? Къде ще минават и какъв пренос на горива ще извършват? Представяме ви резултатите от проучването на Pipeline & Gas Journal за тръбопроводте на 2011г.

Бивши съветски републики и Източна Европа: 30 410 км
Бившите съветски републики имат голямо значение за доставките на горива до Стария континент. Големите проекти, някои от които вече се изграждат са 4: „Северен поток”, „Южен поток”, АГРИ и „Изток-Запад”, а държавите-производителки на горива са Русия, Азербайджан и Туркменистан. Балканският полуостров е с ключово разположение за пътя на газопроводите и с изключение на „Северен поток”, всички останали са транзитни за нашия регион.

През ноември 2011г. Ангела Меркел и Дмитрий Медведев дадоха официалния старт на „Северен поток”, първият директен маршрут за доставка на газ от Русия до Стария континент. Газопроводът ще гарантира на 26 млн. домакинства 55 млрд. кубични метра газ годишно. „Северен поток” е с дължина 1224 км и минава по дъното на Балтийско море, а срокът за изпълнение е до края на 2012г.
В същото време, Туркменистан (на 4-то място по газови находища в света) инвестира още $2 млрд. в изграждането на газопровода „Изток-Запад”, като се очаква той да бъде завършен до 2015г. Дължината му е 1000 км от находището Шатлик, край Даулатабад, а крайната му дестинация е компресорната станция „Белек-1”, близо до брега на Каспийско море. Целта му е да свърже всички големи газови находища и да увеличи износа на газ от бившата съветска република.

В края на 2011г., руският премиер Владимир Путин нареди строителството на „Южен поток”, пряк конкурент на „Набуко”, да започне през октомври 2012г. След срещата между Алексей Милер, президент на „Газпром”, и Адриян Видяну, румънския министър на икономиката, се заговори че северната ни съседка ще измести България от проекта, но през ноември Милер опроверга тази информация. Седмица по-късно, Министерският съвет обяви „Южен поток” за обект с национално значение. Газопроводът ще доставя газ от Русия до Италия, като общата му дължина ще е 3700 км, цената – 15 млрд. евро, а по него ще се доставят 63 млрд. кубични метра газ годишно. Според изявлението на Путин, „Южен поток” ще носи на страната ни по $2.4 млрд. приходи годишно.
Другият проект за доставка на газ в региона, е АГРИ (Азербайджан-Грузия-Румъния-Интерконектор), също конкурент на „Набуко”. През 2011г. беше подписан документ за реализация между Армения, Грузия, Румъния и Унгария, но интерес проявяват още Украйна и Туркменистан. Пътят на газта ще тръгва от нефто-газовия терминал Сангачал, 45 км южно от Баку. От там ще бъде изграден газопровод до Кулеви (Грузия), където ще се построи терминал. За разлика от останалите проекти, не се предвижда изграждането на газопровод по дъното на Черно море и това ще направи АГРИ икономически ефективен. Вместо това ще се изгради още един терминал на брега на морето – в Констанца (Румъния) и горивото ще бъде транспортирано с танкери. В края на септември, след среща между Трайчо Трайков и Мариан Валиашвили се обсъди възможността за доставка на газ и до България, но до момента все още няма официална информация за участието на България в проекта. Капацитетът на Интерконектор е 7 млрд. куб. метра газ годишно, а прогнозната му стойност е 6 млрд. евро.

Европейски съюз и Западна Европа: 7154 км
Според проучването на Pipeline & Gas Journal, заради ключовото си разположение България намира място както при проектите от Източна Европа и бившите съветски републики, така и при тези от ЕС и Западна Европа. Процедурите по строителството на газопроводи се движеха с бавни темпове, но през август 2011г. ЕК реши да предостави близо $2 млрд. под формата на грантове за близо 30 газопровода. Сред тях попадат „Набуко”, „Посейдон”, „Сканлед”, Унгария-Словакия и разбира се ITGI (Интерконектор Турция-Гърция-Италия), включващ междусистемната газова връзка IGB (Интерконектор Гърция-България). Всичките южни газови коридори са от особено значение за ЕС, доставяйки газ от Каспийския регион и Близкия изток, вместо от Русия. Интерконекторът IGB ще свързва гр. Комотини със Стара Загора, с дължина 117 км. И докато родните политици продължават да бавят „Южен поток” с надеждата, че „Набуко” ще ни донесе повече облаги, то значението на иранския газ отдавна не е толкова голямо в рамките на Южния газов коридор. През август 2011г., ITGB влезе в решаваща фаза и в момента се очаква оценката за въздействие върху околната среда, а до края на годината цялостното проектиране ще е готово. Така през 2014г. по интерконектора ще потече газ от Азербайджан, а пред България се открива възможност за доставка на 3 млрд. кубични метра каспийски газ годишно.

Близкият изток: 15 039 км
В района на Близкия изток се намират 4 от 10-те най-големи производителки на петрол: Саудитска Арабия, Иран, ОАЕ и Кувейт. Катар, Саудитска Арабия и Иран са в 10-ката на производителки на газ. Затова и приходите на шейховете зависят предимно от износа на горива и през 2011г. общо 5646 км тръбопроводи са в процес на изграждане. Още 9393 км са в проектна фаза и предстои да бъдат започнати. В ОАЕ беше подписано споразумение за изграждане на 956 км нефтопровод на стойност $683 млн., който ще пренася 1.8 милиона барела дневно от пустинния район Боб, където залежите са над 500 милиона барела нефт. В Ирак, американската инженерна компания „Фостъл Уилър” беше избрана да изготви проект за нефтопровод от богатия на петролни залежи район на Басра. Нефтопроводът, който обслужва района в момента, беше повреждан и поправян на няколко пъти и към днешна дата по него текат 1.8 милиона барела петрол дневно. С подобряването му, цифрата ще нарасне главоломно, до 4.5 милиона барела дневно. В същото време, иранската строителна фирма Катам Ал-Анбиа, собственост на Революционната гвардия, започна работа по втората част на мащабния газопровод Иран-Пакистан, който ще тръгва от пристанищния град Асалу. Припомняме, че миналата година край Асалу беше открито ново находище на природен газ с приблизителни залежи 495 млрд. куб. м.

Азия и Пасифика: 66 828 км
Темповете, с които се увеличава потреблението на газ във водещите азиатски държави, няма аналог с никоя друга част на света. През 2009г., само в Китай, потреблението е било 96 млрд. куб. метра газ, а през 2012г. се очаква да достигне 140 млрд. куб. метра (46% ръст за 3 години!). За миналата година, данните сочат, че 20 041 км тръбопроводи с нефт и газ са в процес на изграждане, като най-големите от тях са разположени в Китай, Индия и Австралия. Още 46 787 км са в процес на планиране, като 39 992 км от тях са в Китай, които ще бъдат завършени до 2015г, а строителните дейности по тях се извършват от гигантa в индустрията – Китайската национална петролна корпорация (КПНК). През 2011г. започна изграждането на нефтопровода от пристанищнето в Ризао (Шандонг) до рафинерията в Донгминг, по който ще текат 20 милиона метрични тона годишно суров петрол от Близкия Изток. В същото време, беше завършен друг нефтопровод– от руския град Сковородино, през Монголия, до Дашинг, с обща дължина 1995 км. Със завършването му, Китай си гарантира 15 метрични тона суров петрол през следващите 20 години. Във вътрешността на Китай пък се започна масово газифициране на отделните градове, като в само в региона Гуангдонг дължината на газопровода е 3170 км. В Индия беше даден старта на 1272 км газопровод от Маханди с разклонения до 4 различни области. Мултимилонния газопровод в Малайзия но остров Борнео между Сабах и Сарауак вече е пред завършване и до март 2012г. ще влезе в експлоатация. В Австралия пък се изграждат няколко големи газопровода за втечнен газ от вътрешността на страната.

Северна Америка: 45 221 км
Държавите от Северна Америка, по-специално САЩ и Канада, бележат изключителен ръст в потреблението на газ и бъдещето им задължително минава през цялостно газифициране. Към момента, там се изграждат общо 14 225 км, а строителството на голяма част от останалите 30 996 км ще започне още тази година. По данни на ICF International, за да се газифицират всички региони, до 2030г. САЩ и Канада трябва да изградят още 99 136 км. В момента се изгражда газопроводът от Белуга (Аляска) до гр. Феърбанкс, втория най-голям град в щата, а до 2013г. трябва да бъде готов газопровода за втечнен газ от Сенд Хилс (Тексас), с капацитет до 130 хил. барела дневно (мерната единица за количество газ е кубичен метър, а втечнения се измерва в барели). Канадските компании TransCanada и ExonnMobilзапочнаха съвместна дейност по изграждането на газопроводи от Аляска, но най-значимото събитие е свързано с мегапроектът „Кийстоун XL”. Нефтопроводът от пясъците на Албърта (Канада) до Тексас (САЩ) през 2011г. получи „зелена” светлина, след като Държавния департамент даде позитивна екооценка. Проектът, който ще струва около $13 млрд., събра екоактивисти от различни организации пред Белия дом, но от там сметнаха, че вредните емисии от добива няма да се увеличат драстично. Развитието на технологиите дава възможност на САЩ да бъдат лидер в производството на горива от неконвенционални източници, какъвто е и добива в Албърта. Според експертите, това е единствения начин да бъдат покрити увеличаващите се потребителски нужди, като едновременно с това да се намали зависимостта от ОПЕК.

Африка: 12 487 км
Петролните залежи на Черния континент са най-много в Нигерия, а освен нея сред първите 20 производителки на петрол попадат още Либия, Ангола и Алжир. Италианската петролна компания „Сайпем”, която нашумя след като на няколко пъти служители бяха отвличани, в момента строи 6 нефтопровода на територията на Нигерия. Но най-мащабният проект в Африка несъмнено е Транс-Сахарския газопровод, дълъг 4128 км от делтата на р. Нигер (Нигерия), през Нигер, до Алжир. Интерес към проекта проявиха руската „Газпром”, френската „Тотал” и ЕС, но енергийните министри на Алжир, Нигер и Нигерия категорично отказаха външна намеса. Според тях, до 2015г. Транс-Сахарският газопровод ще функционира, ако всичко върви по план, а сумата, която ще инвестират в построяването му е над $10 млрд.

Латинска Америка и Карибите: 15 883 км
Четвъртата по големина енергийна компания в света „Петробраз” е известна с агресивните си проекти. И през 2011г. не остана назад – петролният гигант инвестира $3 млрд. и заедно с още 5 компании започна изграждането на 3 тръбопровода, но не за нефт или газ, а за етанол. По този начин затвърди позицията си на водещ производител на биодизел, етанол и други горива от възобновяеми източници. Първият тръбопровод ще е дълъг 1207 км и ще доставя 20 милиона кубични метра етанол годишно, от щата Гояс до Сао Пауло, а втория и третия ще захранват съответно Парана и Рио де Жанейро. В Боливия бяха инвестирани още $172 млн. за работата по газопровода Караско-Кочабамба, с капацитет 130 милиона кубични фута дневно, а в Перу към средата на тази година трябва да бъде завършен газопровода Хумай-Писко.