Световният дълг на нефинансовия сектор = $152 трлн.

Световният дълг на нефинансовия сектор достигна рекордните 152 трилиона долара през 2015 г., предупреждава в доклад Международният валутен фонд. Тази сума е два пъти по-голяма, отколкото е обемът на световната икономика. Може да попречи на нейното възстановяване и увеличава риска от нова финансова криза. През последните години дългът растеше по-бързо от световната икономика. Ако през 2002 г. той бе равен на 200% от световния БВП, то през 2015 г. - 225%. Дългът е концентриран в развитите страни, но е висок и в някои развиващи се, като Бразилия и Китай. Две трети от дълга се пада на частния сектор. „Прекомерният дълг на частния сектор представлява особено голяма пречка за възстановяването на световната икономика и риск за финансовата стабилност“, твърди Виктор Гаспар, директор на департамента по бюджетни въпроси на МВФ. Често бързият растеж на дълга на частния сектор води до финансови кризи, предупреждава той. Тези цифри подчертават парадокса: съществуват рискове заради високия дълг, но политиката на някои големи централни банки само стимулира неговото увеличаване, пише „Файненшъл таймс“. През последните години ФЕД, ЕЦБ и „Банк ъф Инлглад“ намалиха лихвите до рекордно ниски равнища и стартираха програми за купуването на облигации с цел да стимулират икономиката и кредитирането. Освен това, МВФ съветва правителствата да използват заеми за финансирането на бюджетните разходи и по този начин да стимулират икономическия ръст. Този съвет има смисъл да бъде следван там, където няма рискове, отбелязва Дмитрий Полевой от ING. Проблемът е в това, че в развитите страни дългът вече е висок и не се очакват съществени подобрения в икономиката. В ефективността на фискално стимулиране се съмнява главният икономист на министерството на финансите на Германия Людгер Шукнехт. В колонката си в „Уолстрийт джърнъл“ той пише, че ниската цена на заемите не трябва да превръща правителствата в безумци. Според него държавният дълг в много страни е огромен, а възможностите за фискално стимулиране – те са преди всичко резултат от меката парична политика на централните банки, но някой ден те ще трябва да я ожесточат. Самият МВФ отбелязва, че подобно стимулиране е неефективно в условията на пълна заетост, а САЩ, Германия, Великобритания и други страни с големи икономики са близки до нея, отбелязва Шукнехт. Но Великобритания е готова да направи това, „Банк ъф Ингланд“ намали ключовата лихва през август до 0,5%. Новото британско правителство възнамерява да увеличи инвестициите в инфраструктура, използвайки евтини заеми, пише „Файненшъл таймс“, позовавайки се на Джордж Фриман, съветник на премиера Тереза Мей. /БГНЕС