Свиневъдство: 40% за вътрешно потребление

Свиневъдството в България е отрасъл с традиции, който след дълъг период на упадък днес се явява един от най-перспективните браншове на животновъдството, сочи анализ на ИнтелиАгро. Ако към днешна дата родното производство задоволява едва около 40% от вътрешното търсене, налице са всички предпоставки този дял да надхвърли 60% в следващите три години и да продължи да расте. В основата на това възходящо развитие са силното вътрешно търсене, относително високите цени на местната продукция и публичната подкрепа. Високата инвестиционна активност, ниската производствена база и подходящите условия (обезпеченост със сравнително евтини фуражи, слаба уплътненост на обработваемата земя с животни, ниски данъци) могат да бъдат използвани за привличането на чуждестранни инвестиции в сектора.

Настоящият анализ представлява преглед на различни аспекти от бизнеса – тенденциите в производството, потреблението, технологичното равнище, средствата за производство, структурата на веригата на доставките, регулациите и публичната политика, както и информация за ключовите пазарни играчи. Периодът на наблюдение (2007-2017 г.) е изключително динамичен за българското свиневъдство, имайки предвид както ожесточената конкуренция, така и подобрения достъп до технологии и финансиране след присъединяването към общия пазар на ЕС. Основните заключения на анализа са:

• Производството в българското свиневъдство уверено се възстановява през последните три години, докато в същото време отрасълът става все по-концентриран и индустриализиран;
• Увеличаването на производството е подкрепено от силното вътрешно търсене и наличието на публична финансова подкрепа;
• Въпреки ръста, местната продукция е все още по-малко от половината от общото вътрешно търсене;
• Българските фермери се ползват от едни от най-високите цени за качествено свинско трупно месо (Е-клас) в ЕС;
• Евтиното местно зърно и изключително ниският интензитет на ЖЕ на единица площ обработваема земя са ключови конкурентни предимства на страната;
• Ефективността на стопанствата постоянно се повишава, в следствие на вносните генетика, технологии и know-how.

Ръстът в производството вероятно ще продължи поне в средносрочен план (3-5 години), което неминуемо ще доведе до понижение в доходността на отрасъла.

Липсата на голяма индустриална кланица ще се усеща все по-сериозно през следващите години. Това е основната оперативна пречка пред преработвателите да използват повече българска суровина.

Докато българското свинско месо се продава почти изцяло на дребно на потребителите, месопреработката разчита основно на по-евтин внос. Свинското месо (охладено и замразено) е категорията с най-голяма стойност във вноса на селскостопанска продукция в страната.