Свършва ли сагата "членство на Турция в ЕС" ?

Разие Акос, Франс прес

 Турският президент Реджеп Ердоган заплаши да обяви референдум за членството на Турция в Европейския съюз, а Брюксел обвинява Анкара в „отстъпничество“ от ключови ангажименти. След половинвековния изтощителен процес по присъединяване може ли това да бъде финала на дългата сага за турското кандидатстване в ЕС? Ситуацията достигна повратна точка след проваления на 15 юли преврат, когато Брюксел гневно разкритикува репресиите, а Анкара обвини блока, че не е изразил солидарност.

Турция официално предложи кандидатурата си за членство в ЕС през 1987 година, а преговорите за присъединяване започнаха през 2005 година.

Иначе амбицията на страната да влезе в ЕС датира от 1960 година.  

Анализатори твърдят, че въпреки всички проблеми, двете страни имат желание да поддържат илюзията за присъединяването. Брюксел също така е напълно наясно с важността на сделката с Турция, за да се намали потока от мигранти към Европа.

Приключва ли половинвековния присъединителен процес?

"Техен е изборът (на ЕС) дали да продължат с Турция или без нея," предупреди Ердоган през октомври. Но германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер, който посети Анкара миналата седмица, подчерта, че топката е в полето на Турция. „Това не е решение на Европа или на европейските столици“, изтъкна той.

Айкан Ердемир, старши научен сътрудник на Фонда за защита на демокрацията във Вашингтон, сподели, че „Европа не желае да спре присъединителния процес на Турция“. "Продължаването на този процес се разглежда като един от последните налични инструменти в ръцете на ЕС за контролиране на самовластието на Ердоган“, поясни той.

Какво е влиянието на репресиите?

След провала на преврата срещу Ердоган над 100 000 души от съдебната власт, медиите, армията и държавната администрацията бяха арестувани, уволнени или временно отстранени. Сред арестуваните са светски настроени журналисти от вестник „Джумхуриет“ и съпредседателите на Демократичната народна партия, втората най-голяма опозиционна политическа сила в страната. За Рой Карадаг, политолог от университета в Бремен, репресиите след преврата „са всъщност край на присъединителния процес на Турция“. „Казано на дипломатичен език, трудно е да си представим, че вече ще се намери политически лидер в Европа, който да се ангажира с присъединяването на Турция“, категоричен е анализаторът.

 И все пак на повърхността поне лидерите на ЕС са склонни присъединителният процес да продължи – с изключение на Австрия, която на среща на външните министри (миналата седмица) предложи процесът да бъде спрян.

Ръководителката на външната политика на ЕС Федерика Могерини заяви, че е "много важно да бъдат отворени каналите за контакти между страна-кандидат и партньорите от ЕС". Президентският говорител Ибрахим Калън написа във вестник „Дейли Сабах“, че членството в ЕС е "стратегическа цел" за Турция и преговорите трябва да се ускорят, а не да бъдат спрени.

Какво е бъдещето на споразумението за бежанците?

Миналата година континентът преживя най-тежката бежанска криза след Втората световна война, когато над 1 милион души, бягащи от войни и бедността стъпиха на европейския бряг през Турция. В опит да спрат потока Брюксел и Анкара се споразумяха за 6-милиардна сделка, съгласно която Турция ще вземе обратно мигрантите, а ще получи тези 6 милиарда евро, безвизово пътуване и отварянето на нови преговорни глави за присъединяване към ЕС. Сонер Кагахтай, директор на програмата за Турция към вашингтонския Институт за близкоизточна политика, заяви, че ЕС е болезнено наясно с необходимостта от сътрудничество с Ердоган заради кризата с бежанците. Ердоган "всъщност може да блъфира и да се отдалечи от ЕС, знаейки, че ЕС ще дойде при него (почти като просяк) през пролетта, когато ще се затопли времето в Беломорието и бежанците отново ще заплашат да залеят континента“, посочи той.

Колко голяма е икономическата зависимост?

Въпреки нажежената до червено риториката в момента, съществена причина, която може да охлади горещите главите, е икономическата зависимост на Анкара от ЕС, твърдят експерти. Експертът Антъни Скинър от консултантската компания Verisk Maplecroft изтъкна, че със забавянето на растежа на турския БВП  прекратяването на преговорите по присъединяване „би нанесло тежък и многопосочен удар върху търговията с Европа и преките европейски инвестиции“. Ердемир е съгласен, че Ердоган може да не е склонен от спиране на преговорите, за да защити турската икономика. "Президентът на Турции може да се прави на популист, но в същото време той е достатъчно умен, за да се съобрази, че 85% от външните инвестиции идват от Запада“, твърди специалистът.

/превод: БГНЕС