СГС отказа регистрация на ДОСТ + мотивите

Софийският градски съд отказа регистрация на партия ДОСТ. Решението е на съдия Лилия Илиева. То не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС. Софийският градски съд е отказал регистрация на новата партия на Лютви Местан, заради абревиатурата ДОСТ, която означава "приятел" на турски език и предполага, че партията ще бъде етническа, съобщиха от пресцентъра на СГС.

В мотивите на СГС се посочва, че официалното наименование на партията е „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“, от което се получава абревиатурата „ДОСТ“. Dost на турски означава „приятел“, което поражда въпроса нарушава ли ПП „ДОСТ“ чл. 6 от Закона за политическите партии, който предвижда тези субекти да провеждат своите публични прояви, отправят обръщения и съставят документите си на български език. Според СГС от фактите по делото се налага изводът, че молителят напълно съзнателно е искал съкращението от наименованието на политическата партия да образува точно тази дума. Вероятно мотивът му е, че в българския език има много чуждици и използването на една само чужда дума няма да се възприеме като нарушение на закона. В решението на СГС се посочва, че партията се афишира именно чрез своята абревиатура и това вече се случило в общественото пространство. От там дават пример, че на митинг, където абревиатурата на партията се скандира многократно от нейните привърженици, ще е налице публична проява на чужд език, тъй като емоционалният заряд ще се изразява с чужда дума - турска дума.

Затова съдът намира, че е налице нарушение на чл. 6 от Закона за политическите партии.
По отношение на това етническа партия ли е ДОСТ, от СГС посочват, че преобладаващият брой учредители са с турски имена, а чл. 11 от Конституцията забранява образуването на партии на етническа, расова или верска основа. Целта на Конституцията не е да забрани създаването на партии от категории лица, отличаващи се по етнически, расов и верски признак, а да не се допусне създаването и функционирането на партии в ограничените рамки, които даден етнически, расов или верски принцип поставят, затворени за лица, които не носят този признак, изградили са програмните си цели и задачи върху ценностите, идеите и интересите на „своя" кръг от членове. Преценката такъв ли е конкретният случай, следва да се извърши въз основа на устава на ПП „ДОСТ". На пръв поглед целите, заложени в устава - укрепване на българския парламентаризъм, ускоряване на евроатлантическото развитие на РБ, реализирането на всеобхватни реформи в съдебната власт, подобряване на бизнесклимата и пр., не целят да капсулират никого и по никакъв начин не нарушават Конституцията. Отделни формулировки обаче са неправилни.

В устава на ПП „ДОСТ" не се съдържа и намек, че това ще е партия на етническа, расова или верска основа, но съдейки по „заиграването" с абревиатурата, най-вероятно партията ще действа, ако не на верска или расова, то поне на етническа основа. Освен това, запитан от съда как ще гарантира независимостта на българските медии от олигархични обръчи, молителят дословно е преписал средствата, посочени в устава (участие в законодателната и изпълнителната власт на различни нива, формулиране на ефективни управленски политики, сътрудничество с международни организации), без да посочва нищо конкретно. Това подсказва най-малкото неуважително отношение към институцията съд. След като втори път е запитан как ще се гарантира независимостта на българските медии, молителят е направил искане за отвод на съдията и категорично е отказал да даде конкретен отговор, мотивирайки се, че такъв отговор означавал „развитие на политически платформи". Освен това изпълването на уставната цел с конкретност било равнозначно на това да се подмени волята на учредителите. Молителят е отказал да даде пример за „решителни и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за решително противодействие на задкулисието". От съдя отбелязват, че молителят е постигнал единствено това да убеди съда, че има цели, различни от официално декларираните - възможно е те да нарушават чл. 11 от Конституцията. От СГС посочват, че съдът е изправен пред казус, който не се отличава с голяма правна сложност, но който пък за сметка на това е свързан с проблеми от морален характер, изискващи преди всичко изострено чувство за справедливост и житейски опит, за да се отсъди правилно „В името но народа". В производството по регистрация на политическа партия молителят следва да убеди съда, че фактите, които желае да се впишат, са действително настъпили.Той не стори това, въпреки положеното от съда усилие да изясни действителната воля на учредителите в тази насока. Съгласно чл. 10 от ГПК съдът съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. С оглед изложеното не може да се приеме за доказано, че новоучредената политическа партия „Демократи за отговорност, свобода и толерантност" си е поставила тези цели, които са записани в устава ѝ и има яснота как да ги постигне. Не е ясно дали личната воля за членство се отнася за записаните на хартия цели, или за някаква друга цел.
Всичко изложено се явява пречка да се допусне исканото вписване.

 

Решението на Софийския градски съд /СГС/ е лоша новина не за Демократи за отговорност, свобода и толерантност /ДОСТ/, а за България, за демократичния и евроатлантически образ на страната ни. Това се посочва в позиция на лидера на партията Лютви Местан, изпратена от пресцентъра. Повод е отказът на съда да регистрира партия ДОСТ. От ДОСТ ще обжалват решението пред Върховния касационен съд /ВКС/ в понеделник. Местан припомня, че на откритото заседание на съда на 27 юни прокурорът е заявил, че учредителните актове на ДОСТ са в пълно съответствие и с Конституцията, и със Закона за политическите партии, и на това основание е призовал съда да регистрира партията.
От ДОСТ поискаха отзоваването на съдията по делото. С разпорежданията си за тълкуване на определени думи и изрази с пределно ясно значение тя породи у нас основателни съмнения в своята обективност и безпристрастност, посочва Местан.
По думите му към вече известните мотиви от разпорежданията й съдията е добавила нови два. "Първият - абревиатурата на партията ДОСТ е била турска дума и за да докаже тази теза, се позовава на "Български тълковен речник". Апропо, точно с това свое действие тя отрича собствената си теза, защото се позовава не на турския тълковен речник, а на българския тълковен речник. В лексикалната система на българския книжовен език има много думи от чужд произход, като демокрация, парламент, институция, политика, министър и прочие. И ДОСТ е една от тях, при това в нашия случай е абревиатура, която не е лексема в класическото разбиране като останалите", заявява Местан. По логиката на съдията следва да заключим, че ако една партия избере да се нарече демокрация, би трябвало да не получи регистрация, както и всички други партии, в чието наименование се съдържа чуждата дума демокрация, да бъдат забранени, отбелязва той. Според него например наименованието - абревиатура, на управляващата партия ГЕРБ не е българска дума, тъй като думата "герб" в българския език идва от немската дума "erbe" /наследство/. Това двоен стандарт ли е при регистрацията на политически партии в България, пита Местан.
"Вторият мотив е още по-несъстоятелен. Повечето членове на ДОСТ са били етнически турци и затова партията е била етническа. Няма да коментираме оспоримостта на тезата за съответствие между име и етническа принадлежност. Подчертаваме обаче, че не членският състав, а политическите цели определят дадена партия като етническа или неетническа. Като цели ДОСТ несъмнено е национална либерална партия", заявява Местан. Според него, ако се следва логиката на съдията, и другите български партии би следвало да бъдат определени като етнически, респективно забранени, защото в тях преобладаващата им членска маса е от един етнос. Това дискриминация на етноси ли е, пита Местан.
Имаме силни очаквания ВКС да бъде обективен и безпристрастен, защото продължаваме да вярваме, че в България демократичните правила, процедури и принципи са еднакво приложими за всички, посочва Местан. Призоваваме над 15 000 членове на ДОСТ и още десетките хиляди готови да се влеят в редовете на новата партия към още по-голяма решимост, защото тази партия се учредява в името на една голяма кауза - истински демократична, антиолигархична, евроатлантическа България, се казва още в позицията на Местан. Вярваме, че ще възтържествува конституционната демокрация, допълва той.

Красимир Каракачанов от "Патриотичния фронт" поздрави Софийския градски съд /СГС/ за отказаната регистрация на партията на Лютви Местан ДОСТ. Не знам какви са мотивите, с които е излязъл съдът, но е видно за всички, че партия ДОСТ е един политически проект, който най-вероятно е създаден от една съседна нам държава и не е редно в българския политически живот да влизат или участват субекти, създадени от други държави, каза Каракачанов пред журналисти в парламента.
Според него Местан трябва да обясни дали партията му е турски политически проект, какво е правил в турското посолство и защо не е отишъл в МВР, ако се е чувствал застрашен. Като проследите последните изказвания и позиции на тази партия, ще видите, че тя почти няма разминавания с позициите или постановките на турската външна политика, посочи Каракачанов.
Той препоръча на следващата съдебна инстанция да поиска информация от специализираните органи и служби, в случай, че Местан обжалва решението на СГС.

Левицата не коментира отказа на Софийския градски съд да регистрира партията на Лютви Местан - ДОСТ, с мотива за разделението на властите у нас.
Не очаквайте от БСП да се меси в работата и решенията на българския съд, обясни пред медиите в Народното събрание говорителят на ПГ на "БСП лява България" Жельо Бойчев.
Той добави, че неговата партия винаги е отстоявала разделението на властите у нас. Затова, по думите му, не е редно, не трябва и не бива да се коментират решения на съда.
Доколкото знам, има процедура, която ще продължи с оспорване на това решение от заявителите, от ДОСТ, така че сме в съдебна процедура, посочи Бойчев. Ако има някакво завоевание на властите в България, то е разделението им и ясните отговорности, които имат, припомни социалистът.
Няма как като политическа сила да коментираме решение на съдебната власт, мисля, че имаше период от време, когато това беше коментирано, но не допринесе за нищо добро за България, завърши говорителят на ПГ на левицата.