Сгушени в гнездо от вълна

Напоследък все по-често чуваме думите еко, био, органик… Донякъде става дума за тенденция, отчасти за мода, но най-важното е да се направи уточнението, че природосъобразното в никакъв случай не противоречи на красотата и естетиката. Пример за това е дизайнерката Константина Алтимирска, която изработва текстилни изделия от естествени материали под бранда WoolNest. Ето какво сподели тя пред EconomyNews.bg.

Как се роди идеята за Вашия бизнес?

Константина Алтимирска: По образование съм интериорен дизайнер. Много държа на здравословния начин на живот, на естествените материали, а пластмасите и изкуственото много ме задушават, и реших да съчетая моята страст към дизайна и здравословния начин на живот. Първоначално имах намерение да внасям такива продукти от чужбина, защото имах опит и контакти в търговията. Но после се замислих защо да не се случват нещата в България и производството да е тук, въпреки че да създаваш е много по-трудно.

Много време отделих да търся у нас качествени, естествени материали, с които да произвеждам моите продукти. Работя основно с вълна. Матраците и възглавниците за сядане, които правя, са с такъв пълнеж. Вълната е абсолютно натурална, нетретирана с препарати.

Откъде набавяте вълната?

Смених няколко доставчика, преди накрая да се окажа с най-доброто качество и наистината вълната да е прана по възможно най-щадящ начин и да не е избелвана. Платовете, които използвам са сто процента лен и вълна, те също са български. Единствено ленът, който използвам за чаршафи, който е по-фин, е внос. Той, както и органичният памук, не се произвеждат у нас. Специално за памука климатичните условия не позволяват органичното му отглеждане в България. Въпреки това стремежът ми е възможно най-много материали да са български и 90% от тях са такива.

От кои региони са суровините?

Обиколих почти цяла България. Това ми отне най-много време и усилия да обиколя села и райони в България, за да намеря най-добрите суровини.

А платовете къде се правят?

Все още имаме текстилно производство, включително на лен и вълна, с много добро качество. Например в Самоков, Троян, Сливен. Иначе самата аз работя с няколко шивачки, както и с цех в Благоевград, където се произвеждат по-големите неща като завивките.

Не е ли малко разпиляващо за един малък бизнес толкова много места?

Всъщност аз съм оптимизирала дейността си. Занимавам се с тази дейност от четири-пет годинии, след много проби и грешки съм намерила най-добрият вариант за момента. Имам сътрудник, който помага за оперативната работа, но всичко минава през мен – от дизайна през избирането на платовете до опаковането.

Колко души работят за Вас?

Около седем-осем човека. Те са с мен от последните две-три години.

Кои са Вашите клиенти? Само в България ли са?

Не само от България. Много хора вече се връщат към традиционните занаяти, към стойностните неща. Това се цени особено в чужбина. Мои продукти има освен в България, в Германия, Италия, Австралия, САЩ и др. Това са хора, които наистина искат да са заобиколени от ествестени и стойностни материали. Много хора казват, че това е мода, но моите клиенти не са такива. Аз общувам с клиентите си лично и знам, ч е те просто имат нужда от този начин на живот.

Как се правят поръчките?

Дори не мога да стигна до това да направя сайт, който да привлича клиентите. Информацията за моите продукти се предава по препоръка от уста на уста, много дизайнерски студия се свързват с мен. Повечето от тях са приятно изненадани и признават, че се радват, че са ме открили. Така започнах да реализирам не само идеи за дома, но и проекти за офисите – уютни кътове за отдих, за четене, възглавнички по земята. Най-вече към мен се обръщат технологини компании, но също и пр и маркетинг агенции, както и много дизайнери.

Кое беше най-трудно в началото ?

Много усилия вложих да обиколя България, да си намеря доставчици на суровините. Едно от най-трудните неща беше намирането на решение за опаковките. Не харесвам найлоните, но заместването им беше едно от най-големите предизвикателства. Вместо това използвам картони или хартиени опаковки. Това малко оскъпява продуктите, но и носи риск за повреда на изделията при транспортирането им. В крайна сметка започнах да правя текстилни торби, с които да се транспортират продуктите ми и които после могат да се използват за други цели.

Опитвам се да намаля себейстойността на продуктите ми, за да може повече хора да си ги позволят. Цените и сега са конкуренти, но се опитвам да постигна по-голяма достъпност.

Коя беше най-голямата Ви инвестиция?

Времето и усилията да науча повече за самата технология, защото тя е специфична.

Какъв е капацитетът на производството Ви?

Зависи от поръчките, но капацитетът е сравнително голям.

Имате ли конкуренти?

Не разглеждам хората ,които се занимават с подобна дейност, като конкуренти. Пазарът е много голям. За щастие, има много хора, които произвеждат такива продукти – малки занаятчии или по-големи, но в крайна сметка така дейността ни се популяризира.

Освен това се опитвам да разнообразявам портфолиото си. Така както имам напълно натурални, небагрени продукти, имам и отново стопроцента естествени продукти, но багрени, които внасят цвят в дома.

Как определяте състоянието на българския бизнес в момента?

Този тип занаятчийство има бъдеще. Вярвам, че хората се връщат към по-малките компании, където има лично отношение и всеки един детайл е минал през ръцете на собственика. Има хора с идеи и те ги реализират по прекрсен начин.

Какво планирате в бъдеще?

Рабработвам серия мебели от масивна дървесина, съчетани с текстилните ми продукти.

Чувствате ли се удовлетворена?

Щастлива и удовлетворена съм от това, което правя, също и от общуването с клиентите ми.