Сделка за язовир на река "Тунджа"

На заседанието на правителството от 13 юни т.г. се представя проект за Решение за одобряване проект на протокол от срещата между Министерството на горите и водните ресурси на Република Турция, Министерството на енергетиката и природните ресурси на Република Турция и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България относно строителството на язовир „Тунджа” и на водноелектрическа централа и строителството на българо-турската газова връзка, проведена на 18 май 2012 г. във Варна. Икономическия министър обаче оттегля точката, като казва, че ще я внесе следващия път. Премиерът допълва, че се оттегля  точката, „за да се изпипа”. Ето обаче какъв коментар прави  още той, както е записан в стенограма от заседанието на Министерски съвет.

„Аз още веднъж искам да ви кажа. На турската страна й е жизнено важно овладяването на водите на река Тунджа, тъй като в пролетните месеци почти всяка година дават жертви и много настояват да направим язовир, който да може да овладее бурната река Тунджа.
Какво ние сме казали като незаобиколими точки в постигането на подобен проект?
Първо, язовирът трябва да бъде изцяло на българска територия, включително и язовирната стена, защото, съгласно международното законодателство, ако е на границата половината от територията на язовира ще е тяхно притежание. Естествено, че това не може да се допусне и те го знаят. Трябва да бъде на наша територия.
Второ, ние нямаме пари за това съоръжение – нито за отчуждителни процедури, нито за строителство, нито за поддръжката му след това, а добивът евентуално на ток от него ще бъде под 14 мегавата в най-добрия случай. За да го хванем ние този ток, трябва да направим електропреносна мрежа, която има да се изплаща години наред. С една дума, ако приемем, че този язовир за нас в случая не е нужен, а правим жест и помощ на населението от другата страна на границата, тогава при тези условия, най-грубо казано – финансиране, отчуждаване на наша територия – вървим напред, за да поставим жизнено важното пък за България, което по никакъв начин не се е случило и не би се случило, мога да го твърдя, ако не го пакетираме в общо споразумение. Това е интерконекторната връзка за голямо количество газ от Турция към България с поглед и в бъдещето, ако НАБУКО, TANAP или тези газови потоци тръгнат един ден, ние тогава ще сме точно като циганчето, което седяло на морето и чакало, ако се подкваси, да стане кисело мляко, с една лъжичка си стояло, да почне да си куса млекце.

Именно затова обаче на нас ни е жизнено важно за диверсификацията за газа, за преговорите и един ден, когато България добива, транспортира или продава газ, да има газопреносна система. Затова указанията към министър Добрев, Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерство на външните работи и ако щете, всички, които по някакъв начин са въвлечени в този проект, трябва да бъдат такива. А и неслучайно, трябва да ви кажа това, че сега точно турското правителство взима решение за българските имоти. Повтарям, хората искат да правят дружба с нас и този язовир на Тунджа е жизнено важен за тях поради тази причина.
Затова искам, и още сутринта помолих Делян Добрев да оттегли точката, още веднъж, министрите, които изредих, още веднъж тези всичките важни елементи от проекта да бъдат проговорени, съгласувани, уточнени, детайлизирани, за да бъдем наясно от самото начало до края какво се прави.”