Сделки тип ЕVN и Dir.bg - без драми на БФБ

Кармелита Денева

Иван Такев е изпълнителен директор на БФБ. Той е 38 години и е член на съвета на директорите. В оператора на единствения регулиран пазар на финансови инструменти работи от 2001 г., последователно като експерт, директор на дирекция и оперативен директор.
 Г-н Такев, очакванията през декември 2011 година бяха, че листването на две дружества на EVN на борсата, ще раздвижи пазара. Оправдаха ли се прогнозите?
С приключването на приватизацията на двете компании от групата на EVN в края на миналата година пазарът за пореден път доказа, че раздържавяването през борсата е най-прозрачната и оптимална във финансово изражение за държавата възможност. Наистина, участието на мажоритарния собственик в процедурата и закупените от него акции, силно ограничиха свободно търгувания обем, но тази хипотеза винаги е била допускана като възможност при всяка една приватизационна процедура през борсата. И в миналото на аукционите през БФБ за раздържавяване на остатъчни държавни дялове много често участваха именно мажоритарните собственици, т.е. това не следва да се разглежда като изненада.
Все пак, фактът, че в публиката не останаха особено много акции, даде на някои основания за критики. Тук обаче следва да се има предвид следното: Първо, няма как мажоритарният собственик да бива ограничаван да участва в приватизацията и второ - мнозина забравят, че той участва наравно с всички и купи това количество акции поради единствената причина, че средната цена, която предложи надвишаваше голяма част от останалите поръчки. Все пак, не трябва да се забравя, че в първия ден на предлагането в системата за търговия бяха въведени поръчки от други участници на стойност от над 25 млн. лв., които обаче останаха неудовлетворени, поради факта, че бяха с по-ниски цени. С други думи, държавният дял вероятно можеше да бъде продаден бързо и без EVN да участва в аукциона, респективно акционерната база да бъде значително по-широка, но в случая чисто пазарните фактори, какъвто е предлаганата цена, надделяха.
В началото февруари на борсата се появи и медийната он-лайн компания dir.bg, но някои експерти определиха сделката като разочароваща – компанията събра 202 хил.лв. при планирани повече от 1.5 млн.лв. Какъв е вашият коментар за тази сделка?
От самата компания определят публичното предлагане като „разумен успех” и поради тази причина нямаме основания да твърдим друго. Наистина, компанията успя да набере малка част от търсения капитал, но очевидно в случая имат значение и други фактори, като намерение за дългосрочно присъствие на борсата, прозрачност и готовност за партньорство.
Имаше ли сделки, които не привлякоха медийното внимание, но които очертават тенденция или са признак за настроенията на инвеститорите?
Ако говорим за нови компании, дошли на борсата, отговорът е по-скоро отрицателен. Наистина, от началото на годината има и други компании, допуснати до търговия, но липсата на търговия с тях свидетелства най-вероятно за това, че мотивите за листването им са по-различни и не може да служат за база за каквито и да е изводи.
Компании от кои сектори регистрираха добри показатели на борсата и кои бяха на червено в началото на годината?
От края на миналата година се наблюдава известна активизация в търговията с дружества със специална инвестиционна цел. Реализираните обеми с тях нараснаха в относително изражение, а за последното тримесечие индексът, който отразява представянето на дружествата, инвестиращи в земя и недвижими имоти, BG REIT, се повиши с 23%. Това се дължи предимно на търговията на фондовете за земеделска земя, които представляват по-голяма част от индекса, както и на предложената сравнително добра дивидентна доходност от някои от дружествата.
Продължава ли тенденцията за изтегляне на средства от фондовете и преориентирането им към банковите депозити?
За миналата година активите под управление на договорните фондове бележат спад от около 5% до 836 млн. лв., докато традиционно банковите депозити на населението нарастват. Така например, общият размер на депозитите на гражданите и домакинствата в края на годината е почти 32 млрд. лв. спрямо 28 млрд. лв. година по-рано. Не може обаче да се твърди, че отливът от активи от колективните схеми е влязъл в банковата система под формата на депозити, макар за една част от него това със сигурност е така. С други думи, тенденцията се запазва и ясно потвърждава твърдението, че населението, повлияно от икономическата криза, се опитва да натрупа достатъчно резерви, за да посрещне евентуални бъдещи още по-неблагоприятни последствия от нея, чрез спестяване в банковата система, която счита за най-сигурна в настоящата ситуация.
Същото се потвърждава и от факта, че се увеличават активите на нискорисковите консервативни фондове, т.е. инвестира се повече в по-сигурни инструменти, както и че спада задлъжнялостта на населението към банките, т.е. погасяват се заеми, респективно се теглят по-малко нови. Очевидно е, че докато не намалее общата икономическа несигурност, тези пари ще продължат да се трупат под формата на депозити и едва след това с една част от тях ще бъдат потърсени по-високодоходни инвестиции.
И все пак каква е основната тенденция на борсата в началото на годината?
От началото на годината търгуваните дневни обеми са ограничени, макар ката цяло да остават почти непроменени спрямо последните месеци на 2011 г. Инвеститорската база също е стеснена, като преобладаващите малки по обем сделки свидетелстват за активност предимно от страна на индивидуални инвеститори, опериращи директно на пазара.