Североизтокът в чаша вино

Увеличава се броят на винопроизводителите в България, общото производство на вино намалява, но се вдига качеството на виното, произведено в малките семейни винарски изби, коментира за БТА Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите в България.

По думите му в момента винопроизводителите в страната са над 350, като значително нараства броят на малките семейни винарски изби. Според него бъдещето на винения туризъм в България е създаване на турове по региони, тъй като в страната всеки един регион поддържа специфични сортове, наред с общоевропейските, но същевременно климатичните особености и технологии дават характерния вкус дори на разпознаваните и универсални вина.

Един от добрите примери за популяризация на винарството и гроздопроизводството в североизтока е Виненият дегустационен център във Велико Търново. Той е създаден през 2019 година с идеята туристите и винолюбителите да дегустират вината на почти всички местни винопроизводители в подходяща обстановка. Центърът се намира на Самоводската чаршия, в хладна изба, с богати еноложки витрини и подходящи храни.

„Североизтокът в чаша вино, между Дунав, Черно море и старите български столици - Плиска, Преслав и Велико Търново е чудесна възможност за съчетаване на културен с винен туризъм", посочи Стоянов. По думите му така се популяризират местните винопроизводители и се представят новите изби в региона. Във Велико Търново се разработва маршрута „Винени болярски дестинации“, включващи избата в село Ялово, Новите лозя на Арбанаси с атракционна част, както и избата в село Момин сбор, посочи Станимир Стоянов. И допълни, че предстои създаването на цялостни пакети за културен и винен туризъм, съвместно с туристическите центрове.

В проекта „Винени болярски дестинации“ се включиха румънски блогъри и туристи, които искат да открият непознатите богатства на България, освен Черноморието и планинските курорти, разказа той. За следващия сезон ще има реални и утвърдени взаимовръзки, прогнозира Стоянов. И уточни, че опитът на туроператорите показва, че хората, които се интересуват от културен туризъм търсят винарските дестинации и се интересуват от технологията за производство в отделните региони. 

Винарството е скъпо удоволствие, с всички свои елементи, но независимо от това то трябва да е достъпно за хората, подчерта енологът.

Той коментира, че емблематичният сорт за дунавския регион е гъмзата, независимо че с добър успех се отглеждат червеният мискет и сортът рубин.

Край Велико Търново е съществувал почти изчезнал местен винен сорт „Кокорко“, който винарната в търновското село Ялово все още развива като насаждения, но предстои да излезе и като типично местно вино след дългогодишните усилия за възстановяването, опазването и развитието на този почти изгубен сорт. Засега са засадени стотина лозички от него, но е нужно време гроздовете да влязат в бъчвите и след поне осем години може да говорим за промишленото му значение, посочи Стоянов.

Той коментира, че един от мостовете за приятелство между България и Румъния е гъмзата - сортът, който е най-характерен за двата бряга на река Дунав и в тази връзка може да бъде създаден туристически маршрут, който от една страна ще опази този автентичен балкански сорт грозде край Дунав, но и ще създаде нови приятелства.