Сектор Плодове & зеленчуци след 2022

Какви перспективи се очертават в сектор „плодове и зеленчуци“ след 2022 г. ? На този въпрос търси отговор анализ на агенция ИнтелиАгро.

В растящата несигурност, породена от войната в Украйна, едно поне изглежда факт – производството на храна ще става все по-важно. Правителствата ще стимулират фермерите да произвеждат все по-голям дял от продукцията, необходима за задоволяване на вътрешния пазар, а търговците ще се стремят да съкращават логистичните разходи. Това е особено валидно за сектор плодове и зеленчуци, при които свежестта е ключов фактор за реализацията, а транспорта става все по-скъп. Местните фактори за производство ще изпъкват на преден план, а сезонността вероятно ще определя все повече потреблението. Растящите цени на енергията ще оскъпяват както извънсезонното отглеждане на продукция, така и хладилното съхранение.

Задават се промени

Това не означава непременно, че търговията вътре в ЕС ще намалее. Но конкурентните предимства на държавите в някои направления може да се стопят по конюнктурни причини. Един пример: чери доматите, които българския потребител свикна да купува зимно време често идват от оранжериите в Нидерландия. Намалените доставки на газ и високите цени на енергията изправят този бизнес пред такива трудности, че анализатори в северната държава вече прогнозират неговото преместване в страни с по-топъл климат като Испания, Мароко и дори Кения.

А защо не и в България? Особено ако производителите у нас имат достъпни алтернативни източници на отопление. Такива източници могат да бъдат геотермалната енергия, минералната вода и други ВЕИ, като подобни примери вече работят успешно у нас в Долна Диканя, Хасковски минерални бани и другаде. В допълнение към това, привнасянето на технологии за отглеждане на зеленчуци на закрито може значително да увеличи доходността. Средните добиви при оранжерийното отглеждане на пипер в Нидерландия са 30 т/дка, при доматите – 50 т/дка, което е няколко пъти над средните добиви у нас.

Друга последица от растящите разходи за енергия е скъсения пазарен прозорец, който вече се очертава при крушите тази година. Част от производителите в Белгия и Холандия, които са финансово притиснати и искат да избегнат растящите разходи за хладилници ще побързат да продават, а това потенциално може да създаде стрес на пазара. Ако подобно поведение стане по-масова практика, цената на плодовете ще спада през есенните месеци, а през зимните стоката ще бъде дефицитна.

Скрити резерви

Освен цената на енергията, работната ръка е друг фактор, който препъва все повече производители. Увеличаването на площите с трайни насаждения и емиграцията на сезонни работници към Западна Европа през последните 10-12 години вече стопираха допълнителното разрастване на производството при някои култури. Как да съхраним, или разширим производството при липса на работна ръка?

Отговорът може да дойде, ако се обърне внимание на някои струкурни особености на сектора. Парадоксът в овощарството например е, че много от градините, които реално погледнато произвеждат продукция, която отива за преработка, се берат на ръка. При черешите например близо две трети (60-65%) от реколтата всяка година се преработва в пулп, суши се или се консервират под формата на сладка, конфитюри и компоти. При изкупна цена на черешата за преработка от 1-1,10 лева за килограм и цена на бране 0,40-0,50 лв., е ясно, че дори за по-големи стопанства финансовия резултат е незадоволителен. Същевременно, обаче, повечето от тези насаждения са изградени по технологии и с посадъчен материал, които не позволяват механизирано прибиране. Подобна е ситуацията при сливите.

Това говори за неефективно използване на труда и създава грижи на целия сектор. Но тук има скрити резерви и те са в няколко направления. При овощните насаждения се задава едно значително подновяване на градините през следващите 2-3 години. Близо една четвърт от насажденията със сливи и череши са над 20 годишни и стопанския им живот е изчерпан. Тяхното обновяване може да стане по технология на отглеждане и с подходяща комбинация от сортове и подложки, които да ги направят пригодни за механизирано бране. Или за премиум пресен пазар, при който цената на труда не е такъв проблем.

Почти пълна механизация може да се постигне в някои направления от зеленчукопроизводството, които в момента изостават. Производството на лук и моркови, например, задоволява едва около 50% от вътрешния пазар. Двете култури могат успешно да се съчетаят с картофопроизводство – механизират се напълно и са подходящи за сеитбооборот.

Тези примери показват, че задържане и увеличаване нивата на производство при определени култури не е непременно зависимо от работната ръка.

Коз в преработката

В несигурните времена, в които живеем преработвателния сектор заема стратегическо значение. Предимство е, че през последните години той се развива и поема растящите обеми продукция – така например само за десет години реколтата от череши е нараснала с 82%, а на сливи с 95%, или почти двойно, показват данните на Агростатистика. Значителна част от този ръст е поета именно от преработката.

И ако през последните години консумацията на плодови и зеленчукови консерви от населението спадаше, то този тренд скоро може да се обърне.

Високотехнологично, или органично

Проблемът с поскъпващите торове и препарати, обаче остава и на него трябва да се търси решение. В някои държави от Западна Европа фермерите активно биват насочвани към използването на естествени торове, а технологиите на отглеждане биват адаптирани. Възможно е преходът към биологично производство да стане напълно естествен заради непосилните цени на суровините.

Алтернативата на този подход е в технологиите за прецизно земеделие. Благодарение напредъка, който бе постигнат през последните десетилетия в тази посока, стопаните могат да спестят до 30% от разходите за торове и препарати, ако използват подходящите измервателни уреди и системи за фертигация. Хубавото е, че това вече става напълно автоматизирано и може да се управлява през таблет или телефон като спестява време и разходи за труд.

С други думи, за да запазим и увеличим производството потенциал има, но са нужни инвестиции, инвестиции и пак инвестиции. Те трябва да дойдат от средствата за земеделие по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС, Плана за възстановяване и развитие и частния сектор.
България има преимущества, които може да използва, а скритите резерви в някои направления дават повод за оптимизъм дори по отношение на работната ръка – основен лимитиращ фактор пред производството. Пред каквито и предизвикателства да ни изправя днешната криза, ние можем да се справим.