Сектори с най-много нови работни места

Десислава Николова, ИПИ

Данните за пазара на труда в последните три месеца на 2015 г. показват, че новите работни места са продължили да се увеличават със сериозен темп в края на годината – със 72 хил.  на годишна база за възрастовата група на 15 и повече години. Предвид значителното създаване на заетост през 2015 г. е интересно да се откроят тези сектори на икономиката, които са водещи в създаването на нови работни места.

За разлика от предходни години, различните статистики за трудовия пазар на НСИ  – тази за броя на наетите по трудово и служебно правоотношение и тримесечното наблюдение на работната сила – са до голяма степен единодушни за секторите, които създават основната част от новата заетост. В миналото често се случвало двата вида статистика да дават противоречива информация както за цялостната посока на движение на трудовия пазар, така и това кои сектори създават или пък съкращават работни места. Така например за 2014 г. наблюдението на работната сила показваше значително създаване на работни места през цялата година, докато броят на наетите по трудово и служебно правоотношение устойчиво се свиваше през цялата година. За 2015 г. и двете статистики показват сериозно създаване на нови работни места, макар и броят на новите работни места според статистиката за наетите да е около 3-4 пъти по-нисък от това, което наблюдението на работната сила показва[1].

Все пак и двете статистики за 2015 г. показват, че секторите, които са създали най-много нови работни места, са следните:

1. преработваща промишленост

2. създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения

3. транспорт, складиране и пощи

4. професионални дейности и научни изследвания

Въпреки че летният туристическият сезон отбеляза спад, туризмът също генерира нови работни места през по-голямата част от 2015 г. Това вероятно се дължи на положителните очаквания за сектора в началото на годината, на база на които са планирани и работните места. Статистиката за заетостта в строителството е по-противоречива. Според броя на наетите дори и там са се създавали нови работни места през по-голямата част от годината; за разлика от тази статистика, наблюдението на работната сила показва продължаващо съкращаване на заетостта в строителството през повечето тримесечия на 2015 г.

Всъщност секторите, които стоят зад възстановяването на заетостта не са изненада, ако се погледне по-детайлната разбивка на подсектори, която данните за наетите дават. В промишлеността основният двигател на новата заетост не е новост – производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, което реално се представлява от производството на части за коли, към което в последните години бяха насочени огромни инвестиции. Другите сектори на преработващата промишленост, които през 2015 г. също създават значителна нова заетост, са производството на метални изделия, производството на каучук и пластмаси и производството на електрически съоръжения. Всъщност повечето отрасли на преработващата промишленост през миналата година увеличават заетите в тях, макар и с по-малък брой от гореизброените отрасли. Едно от малкото изключения от тази положителна тенденция е производството на облекло, което за поредна година продължава да съкращава голям брой заети.

Що се отнася до далекосъобщенията и създаването и разпространението на информация и творчески продукти, тук основните двигатели на новата заетост също са обичайните заподозрени – информационните технологии и информационните услуги (т.нар. IT индустрия). При професионалните дейности и научните изследвания всъщност става въпрос за различни бизнес услуги, т.е. аутсорсинг на всякакви професионални услуги, които също последните 2-3 години са сред най-бързо растящите отрасли на икономиката. Всъщност изненадата тази година е транспортът, складирането и пощите, където новата заетост е най-вече в сухопътния транспорт, но и в складирането и обработката на товари. Възможно обяснение тук е ръстът на износа за 2015 г. (с около 5%), макар и втората половината на годината да беше доста по-слаба за износителите.

Като цяло, данните за пазара на труда през 2015 г. са силно положителни, тъй като за пръв път от началото на кризата се отчитат позитивни тенденции и при наетите, и при заетите в наблюдението на работната сила. Другата добра новина е, че създаването на нова заетост през 2015 г. е със широка секторна база и обхваща не само по-голямата част от промишлеността, но и редица услуги. Това показва едно убедително възстановяване на пазара на труда, което, ако продължи и през тази година, дава всички шансове 2016 г. да се превърне в годината, в която заетостта най-накрая ще преодолее последствията от кризата и ще достигне предкризисните си нива.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] Приликата между двете статистики е, че и двете статистики са извадкови, т.е. част от разминаването вероятно произтича от различния начин, по който се съставят извадките. При наетите извадката е от предприятия, като обемът на извадката от предприятия според броя наети лица е както следва: от 1 до 49 наети лица - 5%, от 50 до 99 наети лица - 40%, а предприятията с над 100 наети се наблюдават изчерпателно. В същото време извадката за наблюдението на работната сила е съставена от обикновени домакинства. Освен това наблюдението на работната сила обхваща както наетите, така и самонаетите, за разлика от тази за наетите, където вторите не присъстват.

Предвид това, че статистиката за наетите се базира на едва 5% от предприятията с наети от 1 до 49 души и 40% от предприятията с наети от 50 до 99 души, възможно обяснение за по-бавното отражение на възстановяването на трудовия пазар в данните за наетите може да бъде именно подценяване или необхващане на голяма част от новата заетост в относително по-малките предприятия.