Селското стопанство през 2013 година

Николай Вълканов, ИПИ

В началото на 2014 г. е време за последен поглед върху селскостопанската 2013 година. Първите прогнозни данни на НСИ вече са факт и очертават основните контури, в които се е развивал сектор земеделие през изминалата година.

По-благоприятните климатични условия доведоха до очакван ръст на реколтата при основните зърнени и маслодайни култури. Произведените количества пшеница, царевица, рапица и слънчоглед растат с между 8% и 14%. По-ниските изкупни цени през 2013 г., породени от ръста на световното производство, обаче не доведоха до по-високи приходи за стопаните спрямо предходната година. Така например, по текущи цени от 2013 г. стойността на реализираната продукция при зърнените култури е 2,3 млрд. лв. при 2,56 млрд. лв. през 2012 г., а на техническите култури – 1,36 млрд. лв. при 1,67 млрд. лв. година по-рано. Или ако трябва да обобщим по-образно, добрата година за фермерите е била лоша.

               Промяна във физическия обем на произведената продукция по сектори, 2013/2012

Източник: НСИ

Производството на плодове също е нараснало, като е постигната и по-висока стойност на продукцията спрямо 2012 г. – 285,6 млн. лв. или 3,4% ръст. Основно това се дължи на реколтата от грозде.

Задълбочава се тенденцията на намаляване дела животновъдната продукция в стойността на произведената селскостопанска продукция. Най-съществен е спадът в обема при овцевъдството и козевъдството, следвани от птицевъдството и свиневъдството. Тепърва ще излязат данните на отдел Агростатистика към МЗХ, откъдето ще стане ясно дали това се дължи на продължаващо свиване на домашното производство или е налице спад и в индустриалното такова. На този фон изглежда логичен спадът от над 12% в произведените количества фуражни култури.

Може би най-тревожна е задълбочаващата се криза в зеленчукопроизводството. То достига 2,2% от стойността на произведената селскостопанска продукция при дял от 2,5% година по-рано и средно около 15% в периода 2003-2006 година.

По предварителни оценки субсидиите върху производството растат до зашеметяващите 1,67 млрд. лв. или 58% от брутната добавена стойност в селското стопанство. На този фон общият факторен доход (иначе казано доходът от труд, капитал и земя) нараства едва с 2,7% за последната година. С най-големи темпове нарастват доходите на заетите – 8,2%, следвани от арендата – 4,2% (делът на арендата във факторния доход достига 21% през 2013 г. при около 15% през 2011 г.) и накрая идва предприемаческият доход с ръст от 1,2%.

Данните за 2013 г. дават пореден повод за размисъл върху ефектите от прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС в България и по-специално от прилагането на директните плащания на площ върху структурата на отрасъла. Видно е, че стимулите за производство са насочени основно в секторите зърнени и технически култури, което нарушава баланса в отрасъла и в земеползването. Все по-голяма част от субсидиите се преливат в собственитиците на земя, като делът на общите рентни плащания вече надминава 51% от субсидиите при 25% през 2008 г.