Семейните бюджети се променят

Явор Алексиев, ИПИ

За пореден път прегледът на състоянието на домакинските бюджети в медийното пространство се ограничава до констатацията „разходите растат по-бързо от доходите“. Макар да е вярна, тя до голяма степен отразява не някакво относително влошаване на стандарта на живот на българските домакинства, а започналата още през 2017 г. тенденция към покачване на средната склонност към потребление.

Индикаторът показва колко стотинки от всеки 1 лев доход домакинствата насочват към потребление. Плъзгащата се средна стойност на показателя е на най-високите си нива от 2012 г. насам, когато обаче причините за високата му стойността са съвсем различни (загуба на трудови доходи за част от населението и съответно – невъзможност за спестявания, т.е. потребление на почти всичко изкарано).

През последните няколко години се наблюдава нещо различно – бум на пазара на труда, нарастващи заплати, трайно покачване както на общия показател за доверието на потребителите, така и на нагласите им за закупуване на стоки за дълготрайна употреба. Ниската доходност на традиционните методи на спестяване (като банковите влогове) също имат ефект в тази посока.

Доказателства за повишаването на общото благосъстояние се виждат и в структурата на доходите и разходите на домакинствата. За поредно тримесечие най-силна роля за подобряващото се благосъстояние на домакинствата играе ръстът на доходите от работна заплата. През второто тримесечие на 2019 г. относителният им дял в общия доход на домакинствата достига рекордните за страната 57,8%. Рекордната и нарастващата заетост на населението и продължаващото покачване на средната работна заплата са в основата на този процес.

Обратната страна на тази монета са нарастващите разходи на домакинствата за данъци и осигуровки. През второто тримесечие на 2019 г. и те постигат абсолютен рекорд от 14,23%. Наред с увеличенията на някои данъци и осигуровки през последните години, продължаващата експанзия на пазара на труда означава, че все повече домакинства включват работещи лица, което естествено увеличава разходите им за данъци и осигуровки.

Другата трайна тенденция в разходната част е намаляващият относителен дял на разходите на домакинствата за храна. Въпреки че те се покачват до 31,4% през второто тримесечие, остава вероятността още през 2019 г. да станем свидетели на първата стойност под 30%, тъй като делът на този тип разходи обикновено спада през второто полугодие. Припомняме, че в началото на десетилетието относителният дял на разходите за храна е 37%.

В същото време разходите за свободно време, култура и образование за второто тримесечие прехвърлят 4% за първи път от 2012 г. насам. Общата тенденция тук е към покачване, което показва способността на домакинствата да отделят по-малка част от дохода си за стоки от първа необходимост и по-голяма за други неща.

Трябва да се отбележи, че и двете трайни тенденции по отношение на разходите на домакинствата (намаляването на относителния дял на разходите за храна и покачването на относителния дял на разходите за данъци през последните 10 години) важат за абсолютно всички децилни групи.

Ситуацията е различна при промяната на структурата на доходите. Както се вижда от графиката, в първите 4 децилни групи относителният дял на доходите от работна заплата всъщност намалява.

Това се дължи на редица фактори, между които трайното изключване на голяма част от най-бедните (първи децил) от пазара на труда, високият брой на неработещите членовете на част от тези домакинства (особено в многодетните ромски домакинства), както и все по-видимата доминация на доходите от пенсии между втория и четвъртия децил.

Данните на НСИ ясно показват, че общото състояние на домакинските бюджети продължава да се подобрява. Предизвикателствата пред увеличаването на доходите в първите няколко децилни групи са значителни, както става ясно от намаляващия дял на приходите им от работна заплата (основният двигател на доходната мобилност на домакинствата). Дори в най-добрите години за пазара на труда в близката история на страната, голяма част от тези домакинства не успява да се възползва от общото подобрение в икономиката. При част от тях причините са структурни (домакинства на пенсионери, хора с увреждания, многодетни семейства), а при други са следствие от липсата на възможности/способности за намиране на работа, основно поради ниско образование и квалификация.

Сред основните причини за това през последното десетилетие е погрешното припознаване на политиката по отношение на доходите (най-вече определянето на размера на минималното заплащане) като метод за борба с „работещите бедни“. Както се вижда от данните за доходите на домакинствата, огромна част от най-бедните изобщо нямат досег с пазара на труда – обстоятелство, което очевидно налага търсене на други решения на проблема с ниското им благосъстояние.