Сериозен отлив от българските вина

Забелязва се силен отлив от консумация на български вина и тенденцията е трайна, смята председателят на Националната винаро-лозарска камара (НВЛК) Пламен Моллов.
„България има всички условия за отглеждане на супер качествени вина - тероар (съчетанието от особеностите, които предлагат географията, климатът и почвите на мястото, търсени за засаждане на лози), традиции, ноу-хау. Българските сортове трябва да се разширяват като участие, но засега делът им е малък - под 10%“, казва той.
Само с български сортове не може са се постигне успех, трябва да има баланс - 1:1 или 1:2 в полза на традиционните марки, смята още шефът на НВЛК. И обясни - „защото консуматорът от цял свят търси нещо, което да му е близко за ориентация“.
В този смисъл, когато той прочете на етикета на виното „Мавруд“, това нищо не му говори. За целта трябва да създадем на този човек условия, да се разходи из България, да види културата на траките, уникалните ни природни дадености, за да свърже по някакъв начин това име с България и да започне да го търси. Това обаче е въпрос на държавна политика, на местната власт, посочи Моллов. За съжаление такова нещо у нас все още няма, защото липсва стратегическа политика на държавата. Самият факт обаче, че всички страни го правят е показателен, коментира експертът.
Моллов даде за пример опита на европейска държава, проработил много добре. Той припомни неотдавнашния призив на примера на Австрия към всеки австриец да изпие на нова година по една бутилка австрийско вино. Този призив обаче беше подплатен и с редица мерки от страна на правителството, което инвестира в множество рекламни, промоционални материали и такива, които описват историята на виното, посочи председателят на НЛВК.
На въпрос защо все пак у нас тази схема не може да проработи Моллов отговори, че това до голяма степен се дължи и на манталитета на българина, който по думите му е склонен към първенющина в предпочитанието си да консумира чилийски, австралийски, аржентински, новозеландски и южноафрикански вина, които звучат много модерно.
В повечето случаи тези вина имат българска алтернатива, и то не лоша, категоричен е Моллов. Има достатъчно примери за български вина, които печелят международни конкурси. В технологията на виното през годините България наложи традиционни европейски практики на производство и вкусът на българското вино е по-скоро традиционно европейски.