Сериозен спад на добивите на слънчоглед и царевица

Неблагоприятните климатични условия доведоха до сериозно понижение на средните добиви от слънчоглед и царевица за зърно през настоящата година, съответно с 11,4 на сто при слънчогледа и 34,3 на сто при царевицата на годишна база, сочат оперативни данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) към 17 октомври 2024 г..

При съществено по-голям размер реколтирани площи и увеличени средни добиви от декар, на този етап производството на тютюн от типовете "Виржиния" и "Бърлей" бележи ръст от съответно 53,4 и 41,2 процента на годишна база. Събраното количество ориенталски тютюн е с 10,4 на сто под миналогодишното.

Според публикуван на интернет страницата на МЗХ Оперативен анализ за основни земеделски култури (Бюлетин № 40/2024), към средата на октомври производството на пипер, краставици, домати, пъпеши и дини на открито е с между 5,8 на сто (пипер) и 62 на сто (дини) повече в сравнение с отчетеното по същото време на миналата година. Увеличението се дължи основно на по-големия размер засадени и реколтирани до момента площи, като при пипера, доматите и дините се наблюдава и повишена продуктивност от декар. Прибраните количества картофи и зеле изостават съответно с 15,1 и 41,2 процента на годишна база. Леко намаление е налице при реколтата от ягоди, отглеждани на открито - с 1,8 на сто. От началото на 2024 г. досега в оранжериите са произведени с 30,7 на сто по-малко домати и с 12,1 на сто по-малко краставици спрямо същия период на 2023 г.

Последните оперативни данни сочат увеличение на продукцията от сливи, десертно грозде, малини, круши и орехи в границите от 3,8 на сто (сливи) до 24,4 на сто (орехи) на годишна база, за което допринасят както по-големият размер реколтирани площи до момента (с изключение на малините), така и повишените средни добиви. Засега под миналогодишните нива са прибраните количества винено грозде (с 5 на сто) и ябълки (с 14,8 на сто).

Към 17 октомври засетите площи с пшеница и ечемик изостават съответно с 30,8 и 20,6 процента спрямо година по-рано. На този етап ръст се отчита при засетите площи с маслодайна рапица (с 4,1 на сто), тритикале (с 16,5 на сто) и ръж (с 27,9 на сто).

Външна търговия с основни земеделски култури

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), през първия месец на текущата 2024/25 пазарна година (месец юли) от страната са изнесени общо 739,3 хил. тона пшеница, 243,6 хил. тона ечемик и 3 хил. тона рапица. Експортът на пшеница е с 22,6 на сто под отчетения за същия месец на предходния пазарен сезон, докато при ечемика е налице повече от двукратно увеличение.

За периода от септември 2023 г. до юли 2024 г. експортът на царевица се свива със 17,9 на сто на годишна база, до 1 021,7 хил. тона, а този на слънчоглед – с 13 на сто до 644,8 хил. тона.

Макар да бележи неколкократен ръст спрямо година по-рано, вносът на пшеница и рапица, реализиран през юли 2024 г., остава ограничен - съответно 11,8 хил. тона и 10,5 хил. тона. Отчетен е и минимален внос на ечемик от 25 тона, при липса на такъв през юли 2023 г.

Внесеното количество слънчоглед за периода от септември 2023 г. до юли 2024 г. е в размер на 632,8 хил. тона, което представлява намаление с 11,6 на сто на годишна база. Още по-чувствително спадат доставките на царевица - с 22,8 на сто до 33,5 хил. тона.

По предварителни данни на НСИ, през първите седем месеца на 2024 г. вносът на пресни зеленчуци се свива с 6,8 на сто спрямо същия период на предходната година, възлизайки на малко под 177 хил. тона. Същевременно, при импорта на пресни плодове се наблюдава леко нарастване с 2,3 на сто до 229,7 хил. тона.

Намалението на общия внос на пресни зеленчуци е свързано най-вече с редуцираните доставки на картофи – със 7,4 хил. тона (22,3 на сто) и краставици и корнишони – с 3,2 хил. тона (16,3 на сто). По-малко са и влезлите в страната патладжани (22,8 на сто), тиквички (3,4 на сто), домати (1,2 на сто) и сладки пиперки (0,8 на сто), докато при зелето, гъбите, морковите и марулите се отчита увеличение в границите от 3,1 на сто (зеле) до 24,1 на сто (марули). Близо половината от внесените пресни плодове през седемте месеца на 2024 г. са цитрусови плодове и банани - общо 109 хил. тона, с 2 на сто под нивото отпреди една година. Доставките на ябълки също заемат сравнително голям дял (13,4 на сто), като отбелязват увеличение с 18,4 на сто на годишна база. Леко повишение спрямо същия период на 2023 г. се наблюдава при вноса на дини (+ 1,9 на сто) и круши (+ 6,9 на сто), а по-съществено – при този на череши (9,4 на сто), праскови (21,6 на сто), черупкови плодове (42,4 на сто) и грозде (56,3 на сто). Намаляват доставките на кайсии (12,5 на сто), ягоди (19,3 на сто), сливи (22,2 на сто), пъпеши (42,4 на сто) и вишни (50,1 на сто).

Данните за периода от януари до юли 2024 г. сочат понижение на износа на пресни зеленчуци с 13,3 на сто на годишна база до 19,4 хил. тона и незначително увеличение на този на пресни плодове с 0,4 на сто до 42,6 хил. тона. Сравнявайки със същия период на 2023 г., най-сериозен спад в количествено изражение бележи износът на домати – с 2,2 хил. тона (- 21,2 на сто) и краставици – с 0,9 хил. тона (19,5 на сто). Разширява се реализацията на сладки пиперки (10,8 на сто) и лукови зеленчуци (63,7 на сто).

Голяма част от регистрирания износ на пресни плодове през първите седем месеца на 2024 г. представлява реекспорт на продукти, които не са произведени в България, в това число основно цитрусови плодове – 22,3 хил. тона, с 8,6 на сто по-малко на годишна база. Експортът на череши, вишни, ябълки, пъпеши и сливи е неколкократно над отчетения година по-рано, докато при дините и ягодите е налице намаление съответно с 21,9 и 40,1 процента.

Цени

Към 16 октомври 2024 г. се наблюдава леко поскъпване на основните зърнени и маслодайни култури в страната в рамките на 1,4 на сто (фуражна пшеница и слънчоглед) до 3 на сто (хлебна пшеница) на седмична база. Единствено цената на ечемика се понижава – с 0,6 на сто.

Зърнените култури продължават да се търгуват на по-ниски ценови нива, отколкото през аналогичния период на миналата година, като намалението е в границите от 1,6 на сто (царевица) до 8 на сто (ечемик). Същевременно, слънчогледът е поскъпнал с 32,9 на сто.

През последната разглеждана в анализа седмица на тържищата в страната се отчита намаление на цените на червения пипер, оранжерийните домати и краставици, зелето, дините и ябълките с между 2,3 на сто (червен пипер) и 10,8 на сто (ябълки). На по-високи цени се предлагат пъпешите (с 0,8 на сто), картофите (с 2,6 на сто) и десертното грозде (с 5,2 на сто).

Към 18 октомври 2024 г. средните цени на едро на оранжерийните краставици и зеления пипер бележат ръст от съответно 42,3 и 23,3 процента на годишна база. По-умерено са нараснали цените на червения пипер (със 7 на сто), зелето (с 9,2 на сто) и десертното грозде (с 8 на сто), а леко поевтиняване се регистрира при картофите (с 1,6 на сто) и оранжерийните домати (с 2,2 на сто).