СЕТА – митове & реалност

EconomyNews.bg

Европейският парламент одобри на 15 февруари търговското споразумение с Канада, по-известно като СЕТА. Още преди същинското гласуване, а и след това, се чуваха противоположни коментари „за“ и „против“. В основата си те са преди всичко политически и този факт изкривява съответните послания. Друг ключов момент е, че гласуването в Европарламента далеч не означава край на процедурата – предстои одобрение от 28-те национални парламенти. А тази задача не е предрешена. Достатъчно е да си припомним как дори една провинция – белгийската Валония, се противопостави на споразумението през есента на миналата година. Вярно, по-късно Белгия се консолидира, но примерът е показателен за сложните взамиоотношения в ЕС.

Покрай политическото говорене вероятно за обикновения гражданин не стана съвсем ясно какво е СЕТА и добро или лошо е за него това споразумение.

На глобално ниво, CETA цели премахване на митата върху повечето от търгуваните стоки и услуги между ЕС и Канада. Изключение правят единствено обществените услуги, аудиовизуалните и транспортните услуги, както и някои селскостопански стоки. Споразумението също така предвижда уеднаквяване на сертифицирането при широка гама продукти, от електрически стоки до играчки.

Ако Канада беше член на ЕС, тя щеше да бъде петата най-голяма икономика в него със своя БВП в размер на 1,4 трлн. евро и щеше да заема седмо място по брой на населението. В момента търговията между ЕС и Канада възлиза на над 63 млрд. евро годишно.

Накратко, след СЕТА се очаква търговията между ЕС и Канада да нарасне още в бъдеще.

От споразумението ще спечелят заетите в някои сектори, фирмите и потребителите. Но тъй като страховете винаги надделяват, е редно да опровергаем някои митове.

Мит №1 – ГМО

Мнозина политици, включително български, се упражниха върху опасността в ЕС да навлязат ГМО продукти. В текста на споразумението обаче има ясно записани гаранции:

Всичкият внос от Канада е нужно да отговаря на правилата и регламентите на ЕС. CETA няма да намали или да промени стандартите на ЕС по отношение на здраве, безопасност и околна среда, нито ще наруши правата на европейските потребители. Няма да се промени и начина, по който ЕС регулира безопасността на храните, включително на ГМО продуктите или забраната за използване на хормони в говеждото месо.

Мит №2 – Евтини стоки в ЕС

Друго опасение е, че след падането на търговските бариери европейският пазар ще бъде наводнен с евтини стоки и това ще навреди на местния бизнес. Подобно твърдение не е съвсем коректно, тъй като по презумпция отварянето на пазарите засилва конкуренцията, което обикновено се пренася в по-голям избор за потребителите и по-ниски цени. От друга страна, в СЕТА ясно е изразена защитата на продуктите от ЕС:

Като цяло, Европа ще бъде в състояние да изнася безмитно за Канада приблизително 92% от своите земеделски и хранителни продукти. Освен това наименованията за произход на продукти от Европейския съюз са защитени съгласно CЕTA. Канада се е съгласила да защити 143 географски означения от ЕС - например, чешката бира или гръцкото фета сирене.

Мит №3 - Либерализация и приватизация на публични услуги в Европа

Такава опасност не съществува, тъй като:

СЕТА не обхваща публичните услуги, така че държавите-членки ще са в състояние да запазят държавните монополи и правото на избор кои услуги (като водоснабдяване, здравеопазване, образование и др.) да бъдат държавни и кои частни.

Освен това има нов механизъм за защита на инвеститорите.

След натиск от страна на Европейския парламент окончателният вариант на споразумението промени начина на уреждане на евентуални спорове между инвеститори и държави. Това няма да се извършва чрез първоначално заложения ISDS механизъм (частно-правна система, базираща се на възможността на компаниите да изберат трибунал по своя преценка). Вместо това ще се прилага инвестиционна съдебна система (ICS), която има за цел да осигури на правителствата контрол върху избора на арбитър. Новата инвестиционна съдебна система ще бъде публична, няма да се основава на временни трибунали и ще е съставена от независими съдии, назначени от ЕС и Канада.

И все пак – какви са ползите?

Освен разширяването на пазара, заетите в някои сектори и фирмите ще спечелят от СЕТА.

Полза №1: CETA осигурява рамка между ЕС и Канада за признаване на професионалните квалификации

Европейските специалисти по право, счетоводство, архитектура и др. ще могат по-лесно да предоставят услугите си в Канада. Споразумението също така би улеснило предприятия, които искат временно да пренесат персонала си от другата страна на Атлантика.

Полза №2: Канада отваря своите търгове за обществени поръчки на федерално и общинско ниво за европейските фирми

Опростяването на процедурите ще открие пътя пред компаниите от ЕС за разширяване на дейността на канадския пазар. Канада също се ангажира да направи процеса на подаване на офертите по-прозрачен, като за целта публикува всички своите публични търгове онлайн (достъпът до информация е една от най-големите пречки пред по-малките фирми, които търсят възможности за ръст отвъд океана).

Ползите и митовете могат да бъдат развивани до безкрайност от поддръжниците и противниците на СЕТА. Истината е, че всеки, който се интересува от темата, може да намери съвсем лесно необходимата му информация и сам да прецени бизнесът или политиката надделяват.