АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Втората по големина икономика в еврозоната вероятно отчита застой през последните три месеца на 2024 г. заради спад на активността след Олимпиадата в Париж, се посочва в икономическата прогноза на френския статистически институт.
Разногласията около мерките, необходими за спасяване на най-голямата европейска икономика, бяха основният фактор за краха на коалиционното трипартийно правителство на Шолц, а състоянието на икономиката е най-голямата тревога на гласоподавателите.
Много от тези сирийци обаче вече са си изградили живот в Германия и нямат намерения да напускат страната. Работодатели, синдикати и бизнес асоциации подчертават колко необходими са тези хора на фона на сериозния недостиг на работна сила в най-голямата европейска икономика.
Австрийската национална банка публикува по-песимистична прогноза за развитието на националната икономика в сравнение с прогнозата през септември. Очакванията са през 2024 година БВП да намалее за втора поредна година, като прогнозата е за спад с 0,9 процента.
Проектът на държавен бюджет поставя икономиката под натиск и заплашва фискалната устойчивост на страната. Становище на Институт за пазарна икономика (ИПИ) относно законопроект за държавния бюджет на България за 2025 г. и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г.
Проектите, финансирани по механизмите, ще трябва да отговарят на взискателните критерии за допустимост на ЕБВР за преход към зелена икономика и строгите технически стандарти и ще допринесат за спестяване на енергия и намаляване на емисиите на CO2.
16,5% е ръстът на приходите за миналата година, 451 нови софтуерни компании са създадени у нас, а новооткритите работни места в сектора са 2 675. Приносът на индустрията към държавния бюджет остава значим – софтуерните компании продължават за плащат над 3 пъти повече данъци и осигуровки от средното за страната. Изкуственият интелект е възприет в безпрецедентните 100% от софтуерните компании у нас.
Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, и непрекъснато покачващата се цена на труда.
Кметът Огнян Атанасов предлага на ОС да гласува размерът на данъка върху недвижимите имоти и данъка за придобиване на недвижимо имущество да бъдат повишени с ръста на нарастване на минималната работна заплата, а данъкът върху моторните превозни средства да не бъде повишаван и да запази своя размер.
А ако говорим, например, за плановете до 2027 г., очакваме, в съответствие с прогнозата за социално-икономическото развитие на нашата страна, ръст на брутния вътрешен продукт от около 13%“ - каза вицепремиерът.