Сивата икономика краде по 1.9 млрд.лв. годишно

Сивата икономика продължава да бъде сериозно предизвикателство за приходите на държавата и икономическата стабилност на България. Проучване по поръчка на Visa,
осъществено от консултантската компания Kearney, подчертава ключовата роля на дигитализацията за ограничаване на сивия сектор и стимулиране на икономическия растеж. 

Според изводите, 5% годишен ръст на дигиталните плащания в рамките на пет години може да намалява размера на сивата икономика с един процент годишно. Това би могло да увеличи брутния вътрешен продукт (БВП) с 1.9 милиарда лева годишно и да донесе допълнителни 0.6 милиарда лева данъчни приходи всяка година.

„Дигиталните разплащания създават здрава основа за по-прозрачен и конкурентен пазар. Те не само подобряват икономическата среда, но и улесняват взаимодействието между потребители и бизнеси.

Предоставят по-добър контрол върху финансовите потоци, намаляват риска от злоупотреби и изграждат по-голямо доверие в търговските и финансовите процеси. Освен това играят важна роля в борбата със сивата икономика, като стимулират устойчив растеж, осигуряват по-ефективно разпределение на ресурсите и повишават събираемостта на данъци – всички ключови елементи за стабилна и устойчива икономическа среда“, заяви Красимира Райчева, изпълнителен директор на Visa за България.

Проучването показва, че използването на електронни разплащания в България е значително под средното за Европейския съюз. Средно българите извършват само 124 дигитални разплащания годишно на човек, което е под една трета от средното ниво за ЕС. 

Увеличаването на този показател би могло да допринесе за увеличаване на доверието в институциите и да усили икономическата стабилност.

Стартирала през 2022 г., програмата на Visa „България БезБрой“ е практически пример за успешното прилагане на мерки за насърчаване на електронните плащания. През 2024 г. 84% от всички нови търговци с ПОС устройства са участвали в програмата, а 37% от новите терминали са били инсталирани в обекти, включени в инициативата – ясен знак за ефективността на целенасочената модернизация. 

Освен това, 8% от всички обеми на плащания, извършени от МСП през 2024 г., идват от търговци, участвали в програмата. Разширяването на електронните разплащания в различни сектори не само ще засили отчетността и прозрачността, но и ще подпомогне по-доброто регулиране и събиране на приходи – два важни аспекта за икономическото развитие.

Сивата икономика в България съставлява около 34.6% от БВП – дял, който е най-голям сред страните в ЕС. 

Докладът показва, че неформалната икономика е най-силно изразена в секторите хотелиерство и ресторантьорство (70%), следвани от селско и горско стопанство и риболов (66%), изкуства, забавления и спорт (58%), строителство (56%), търговия на едро и дребно (53%) и производство (49%). 

В абсолютни стойности търговията на едро и дребно (14.2 млрд. лв.) и промишленото производство (13.6 млрд. лв.) са секторите с най-голям обем на сивата икономика.
Ограничаването на незаконните практики в тези ключови отрасли би донесло значителни икономически ползи и би укрепило стабилността на страната.

България има потенциала да постигне сериозен напредък, следвайки примери като Гърция, която е намалила дела на сивата икономика до 22% от БВП, чрез последователни мерки за дигитални разплащания и борба с нерегламентираната заетост на работната сила. 

Въвеждането на задължителна възможност за електронно плащане в публичния и частния сектор би могло да изиграе ключова роля. Наред с това, образователни кампании по финансова грамотност и сигурност на дигиталните разплащания могат да увеличат мотивацията и увереността на потребителите.

Засилването на законовите мерки срещу недекларирана стопанска дейност също е от съществено значение, като Министерството на правосъдието на България играе важна роля в прилагането на правни и институционални реформи в рамките на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021–2027). 

Анализът допълнително показва, че ограничаването на плащанията в брой може да увеличи данъчните приходи с над 6 милиарда лева годишно.

За проучването „Сивата икономика в България 2023“

Проучването „Сивата икономика в България 2023“, по поръчка на Visa, има за цел да повиши обществената осведоменост относно неформалната икономика и ролята на електронните разплащания в нейното ограничаване. 

То е проведено през пролетта на 2023 г. от консултантската компания Kearney – водеща глобална компания за стратегически мениджмънт, в сътрудничество с проф. д-р Фридрих Шнайдер – професор по икономика в университета „Йоханес Кеплер“ в Линц, Австрия, и един от водещите световни експерти в областта на сивата икономика.