Силната зависимост на ЕС от чужди държави

Икономиката на ЕС напоследък не се развива достатъчно динамично и за това свидетелстват резултатите от миналата година, както и прогнозите за тази. "В последно време ръстът на БВП е в диапазона 0 и 1 процент, докато в САЩ е между 2 и 3, Руската федерация е 3 и над 3 процента, Китай между 4 и 5, Индия - 6-7", това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев при откриването на конференцията "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика".

През последните 5 години Европа допълнително е намалила своя дял в световната икономика. Освен това делът на държавните разходи на европейските страни нараства. "Тоест има спадащ дял в икономиката и растящ дял на държавните и социалните разходи", коментира Велев. Според него причините за това са много. Сред тях са демографската криза липсата на достатъчно кадри от инженерни специалности и регулациите.

Пиетро Франческо де Лотто, президент на Консултативната комисия за индустриални промени в ЕИСК  заяви, че Европа е допуснала 3 огромни грешки, а именно станала е зависима по отношение на:

защитата си от САЩ,

на енергията от Русия

и на индустрията си от Китай.

И сега, 25 години по-късно осъзнаваме, че се нуждаем от индустриална политика в стратегически сектори.

„Липсата на воля за създаване на истински вътрешен енергиен пазар в ЕС струва 30% повече за икономиките ни. Ако успеем да си гарантираме производство на ключови суровини ще можем да бъдем конкурентноспособни. Затова обаче е необходимо всички държави да говорят в един глас, защото държавите в ЕС са прекалено малки, за да се справят сами. Трябва да избегнем зависимостта от вън, ЕС трябва да има стратегическа автономия на икономиката си“, заключи Пиетро Де Лотто.

Димитрис Димитриадис, президент на Секция „Външни отношения“ в Европейския икономически и социален комитет, отбеляза, че основният проблем не са инвестициите, а времето. И допълни, че Европа е закъсняла с 12 години, за да предприеме важни мерки за осигуряване на сигурна и устойчива енергия, която е необходима за икономическата сигурност на ЕС.

Как е в България?

Според служебния министър иновациите и растежа Росен Карадимов през следващите 5 до 7 години страната ни ще мобилизира ресурс в рамките на 3,2 млрд. евро по различни програми и проекти, в които могат да бъдат включени и дейности, отнасящи се до насърчаване използването на водородни технологии, така че да се подпомогне декарбонизацията на българската икономика.

„Не може да има значим преход без участието на ББР. Така е във всички развити държави и това се опитваме, смятам успешно, да направим и ние. Българската банка за развитие (ББР) не само може, а трябва да бъде активен партньор в енергийната стратегия на България, защото ББР разполага с ресурс, който да бъде използван“, каза  Цанко Арабаджиев, член на Управителния съвет и изпълнителен директор на ББР.

Той допълни, че предстои приключване на работата по изготвяне на споразумение между ББР и Европейката комисия по програма InvestEU. Чрез него ББР ще има възможност да издава гаранции за българския бизнес. Размерът на портфейлите, които ще се създадат по програмата InvestEU ще бъдат от порядъка на 2,7 млрд. лева. Около 60% от тези гаранции ще са за енергийна ефективност, производство на енергия, за ВЕИ.

В проекта на енергийната стратегия на България безспорен приоритет е гарантирането на енергийната сигурност в контекста на целите за декарбонизация с крайна цел постигане в дългосрочен план на сигурни доставки на достъпни цени за всички потребители. Това каза служебният заместник-министър на енергетиката Ива Петрова.

По отношение на производството на енергия в проекта на стратегия е заложено продължаващото въвеждане на ВЕИ, съчетани с нови гъвкави нисковъглеродни мощности. Приоритетът на стратегията ясно залага на ВЕИ – от слънце и вятър, но също така и на хидроенергийните ресурси, обърна внимание Петрова.

Председателят на КЕВР Иван Иванов отбеляза още, че в една енергийна стратегия трябва да има три основни елемента. Първият е разширяване на производството на възобновяема енергия в страната и създаване на условия това ускорено развитие да не бъде умишлено спъвано. Вторият е изграждане на системите за съхранение на енергия, а на трето място е развитие на електроенергийната мрежа в страната.

Той допълни още, че КЕВР е изработила нова методика за определяне цената на балансираща енергия, с която се цели предотвратяване възможността за злоупотреби.

Според изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев  бързото навлизане на генериращи мощности с непостоянен характер на работа и липсата на базови маневрени мощности, които да компенсират тази непостоянност, създават изключително големи предизвикателства при управлението на мрежите.

Пред ЕСО има три основни предизвикателства. Първото е присъединяването на всичките възобновяеми енергийни източници към мрежата. Второто е управлението на електроенергийната система. Третото предизвикателство, което ЕСО вече започва да среща, е ефективното използване на възобновяемата енергия.

По отношение на присъединяването ЕСО е направил инвестиции за над 1,2 млрд. лева в преносната мрежа на страната, добави Цачев. Много инвестиции са направени и от електроразпределителните дружества в техните мрежи и това е позволило през последните две години да се въведат в експлоатация над 2200 мегавата нови ВЕИ. Тази година се очаква в системата да "влязат" още между 800 и 1000 мегавата. За догодина заявките са в същия размер.

Изпълнителният директор на ЕСО изрази надежда, че последните законодателни промени и облекчаването на регулаторните политики ще насърчат бързи инвестиции в изграждането на маневрени мощности в страната.

На форума беше разгледано още как да се гарантира стабилното подаване на енергия от възобновяеми източници посредством комбинирането с устойчиви системи за съхранение.