Силни години пред българската икономика

Основният ни сценарий предвижда ускоряване на реалния ръст на БВП до 4.4% през настоящата година, значително над 4%, които се очаква да бъдат отчетени през 2017 г. Това се отбелязва в  "Тримесечен макроикономически обзор – януари 2018"  на  Главна дирекция Финанси, Екип Икономически проучвания на Уникредит Булбанк за развитието на българската икономика .

Структурата на растежа на БВП ще се подобри, като очакваме инвестициите да се присъединят към силното нарастване на потреблението и износа, като по този начин спомогнат и за подобряване устойчивостта на модела на растеж на българското стопанство. Очакваме 2019 г. също да е силна година, като растежът се забави минимално до 4.2% на фона на прогнозираното забавяне на глобалния растеж и по-слабото създаване на нови работни места поради затягането на условията на местния пазар на труда. Рисковете за тази надконсенсусна прогноза остават балансирани, като основният въпрос остава дали управляващите ще се възползват от благоприятната среда, създадена от силното циклично възстановяване, за да редуцират част от оставащите дългосрочни, структурни слабости.

Какво още се отбелязва от банковите анализатори в детайли?

Изминалата година беше много силна за българската икономика, като растежът на БВП се очаква да е достигнал 4%. Перспективата остава благоприятна и очакваме нарастването на БВП да се ускори до 4.4% през 2018 г. преди съвсем леко да се забави до 4.2% през 2019 г.

Ускоряването на икономическия растеж през 2018 г. ще е движено от четири фактора:

увеличаване на глобалната търговия; фискална политика, която в по-голяма степен подкрепя растежа; по-високи инвестиции на частния сектор, както в строителството така и в машините и съоръженията; повече инвестиции в инфраструктура, включително такива реализирани със средства от ЕС.

Очакваното минимално забавяне на растежа през 2019 г. се свързва основно с прогнозираното забавяне в растежа на световната икономика, както и по-слабия темп на създаване на нови работни места, след като възстановяването на местния пазар на труда достигне напреднала фаза и броят на секторите, които се сблъскват с недостиг на работна ръка се увеличи.

Очакваме инфлацията на потребителските цени да остане потисната, като базисните цени ще се движат по плитка възходяща траектория, както през 2018 г., така и през 2019 г., докато икономиката се доближава до пълна заетост.

Силният ръст на БВП ще бъде съпроводен и от допълнително свиване на външния дълг, което ще спомогне нетната международна инвестиционна позиция да се подобри до ниво, което е под прага от -35% от БВП, зададен от процедурата по макроикономически дисбаланси на ЕК, още през 2018 г., след като достигна пик от - 92% от БВП през 2010 г.

Ускоряването на темповете на растеж на световната търговия, което вече започна през 2017 г. се очаква да продължи и през 2018 г. На този силно положителен фон очакваме българският износ да се ускори до 6.1% реален ръст през 2018 г. от вече много силната позиция от 5.6% през 2017 г., като импулсът от по-силните външнотърговски потоци ще е повече от достатъчен, за да компенсира отрицателния ефект произтичащ от умерените темпове на поскъпване на еврото.

Обемите на износа ще бъдат подкрепени и от инвестициите в увеличаване на производствения капацитет в преработващата промишленост, както и по-високите приходи, свързани с по-високия брой на посещенията със служебна цел поради ротационното представителство на Съвета на ЕС през първите шест месеца на 2018 г.

Очакваме леко забавяне в ръста на износа през 2019 г. (до 5.9%), което отразява плавно поскъпване на еврото и забавяне в растежа на глобалната икономика.

След като фискалната политика остана неутрална към растежа през изминалата година очакваме тя да направи завой към скромна подкрепа на растежа през 2018 г. Тъй като номиналният ръст на БВП най-вероятно ще се окаже по-силен от 5.3% (реален ръст на БВП и средногодишна ХИПЦ), които са заложени във фискалната програма, то и приходите най-вероятно ще надхвърлят заложената цел от 35.8% от БВП. Това, от своя страна, би трябвало да създаде допълнителни възможности за увеличаване на разходите, над вече предвиденото в бюджета за тази година умерено повишение на разходите на публичния сектор за заплати и инвестиции.

В крайна сметка експертите на банката очакват балансът по методологията ESA 2010 да достигне дефицит от 0.3% от БВП (малко по-ниско от заложения балансиран резултат), който, на фона на минималния излишък от 0.2% от БВП, прогнозиран за вече изминалата 2017 година, би трябвало да произведе скромен фискален стимул през 2018 г.

Очакват възстановяването на инвестициите да набере скорост през 2018 г. Очакванията в икономиката са на най-високите си равнища след 2009 г., както за компаниите от преработващата промишленост, така и за тези в строителството.

Инвестициите в ДМА ще продължат да получават подкрепа от по-високите печалби на компаниите, от значителните натрупвания на спестявания, и подобряващите се финансови условия, които се очаква да окажат допълнителен натиск за намаляване на лихвите по кредитите през 2018 година.

Това би препотвърдило тенденцията от началото на възстановяването, където компаниите финансират новите си инвестиции предимно със собствени средства, докато нарастването на кредита  остава слабо, въпреки че процеса на възстановяване на икономиката вече е достигнал напреднала фаза.

Инвестициите в строителството на частни жилища спомогнаха за очакваното увеличение на бруто капиталообразуването с реални 2.7% през 2017 г. През 2018 г. прогнозираме нарастването на инвестициите (измерени чрез бруто образуването на основен капитал) да достигне 5.5%, подкрепено през два основни канала.

Първо, очакваме увеличаване на инвестициите на публичния сектор в инфраструктурно строителство, след като първоначалното забавяне в подготовката на проектите, финансирани със средства от ЕС е вече преодоляно и значителен брой инфраструктурни проекти от настоящия бюджетен период се очаква скоро да стартират.

Второ, и може би по-важно, очакваме инвестициите на частния сектор в машини и съоръжения също да нараснат. Причината за това е, че експортно-ориентираните производители, които са част от глобалните вериги за създаване на стойност се очаква да разширят производствения си капацитет. Този процес, според нас, ще продължи да излиза извън рамките на най-големите градове, в които безработицата е далече под средните стойности за страната и ще се насочи и към региони, в които все още безработицата е по-голяма и все още е на лице по-голям брой свободна работна сила.

Прогнозираме ръст на индивидуалното потребление от 4.6% през 2018 г. – сходно с резултата от 4.5%, който очакваме да бъде отчетен през 2017 г. Това увеличение е подкрепено от солидните ръстове на заплатите, което позволи нагласите на домакинствата да достигнат най-високите си равнища от кризата насам, като се оказа и основният фактор зад значителното нарастване на разполагаемия доход.

В същото време е в ход увеличаване на коефициентите на икономическа активност до нива, които не са наблюдавани от началото на прехода насам. Независимо от вече достигнатите 67.2%, икономически активното население остава значително под това в други страни-членки на ЕС от ЦИЕ, което предполага, че все още е на лице потенциал за увеличаване броя на работещите, особено ако бъдат създадени повече и по- добре финансирани програми за заетост сред някои специфични групи, като младежите и жените. Положителната перспектива пред индивидуалното потребление получава подкрепа и от ниските лихви по кредита, както и от позитивните ефекти върху богатството на домакинствата, в резултат от нарастващите цени на жилищата.

Независимо от благоприятните перспективи пред икономиката редица рискове продължават да са на лице.

На външния фронт е налице изобилие от геополитическите рискове. Нова ескалация на напрежението между Саудитска Арабия и Иран би могла да доведе до значително по-високи цени на суровия петрол и първичните енергийни ресурси като цяло. Завръщането на развитите икономики към по-висока инфлация би отнело от растежа в някои от основните търговски партньори на България и би принудило централните банки да излязат по-бързо от провежданата разхлабена монетарна политика. Потенциално най- разрушителният ефект от подобен сценарий би бил индиректен, тъй като последващото преобръщане на капиталовите потоци би могло да нанесе сериозен удар на икономика на Турция – третият по важност експортен пазар за България.

На лице са и редица вътрешни рискове, които има нужда да бъдат държани под око. Изглежда, че най-сериозен от тях е този на възможно завръщане на инфлацията. За сега, високият ръст на заплатите имаше много ограничено въздействие върху базисната инфлация, което предполага, че увеличението на разходите за труд през последните две години в една немалка степен е по-скоро отражение на свиването на сивата икономика, докато същинското нарастване на разходите на труд е по- скромно – теза, която изглежда се подкрепя и от устойчиво високите темпове на ръст на износа. Но предвид двуцифрения ръст на цените на недвижимите имоти в предпочитаните дестинации и доближаването на икономиката до пълна заетост, „грешният вид“ инфлация може да се окаже по-близко от очакваното. И най-накрая, би било наивно да смятаме, че риска от грешки в провежданата политика е несъществуващ, особено що се отнася до структурните реформи.