Синдикален рекет и над „Мини Марица-Изток”?

Ива Стойкова
Едва отшумяла голямата стачка в БДЖ, се задава нова- този път в мини Марица-Изток. В железниците се бунтуваха срещу съкращения, в мините - за пари.

Бонусите, които миньорите са получили преди Коледа, плюс тези за отоплителния сезон надхвърлят 2000 лв. Средната заплата е над 1500 лв. На този фон, спорът е за около 1000 лв. От друга страна, загубите и неустойките при евентуална стачка ще са повече от 2,5 млн. лв. Освен това, ако миньорите откажат да работят, четири ТЕЦ-а, осигуряващи 32% от електроенергията за страната, остават без въглища. От най-големия ТЕЦ - Марица Изток 2, твърдят, че имат запаси за 16 дни. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайков увери, че до режим на тока няма да се стигне.
При това положение възникват въпроси. Кой иска да печели от разбунването на духовете на гърба на миньорите, чийто труд действително е тежък и неблагодарен, независимо от заплащането? Вечната формула - приватизация? Или синдикална неадекватност? А може би комбинация?
Преди време в анализ социологът Антоний Гълъбов попита реторично защо синдикализмът не е в челните новинарски емисии. И отсече - „надеждите на стотици хиляди хора, че ще открият ефективна защита на своите трудови права чрез новите синдикални структури, останаха напразни”. Е, днес синдикализмът и неговите проявления е в топ новините. Но продължава да стои съмнението дали защитават тези, заради които съществуват.
Българският синдикализъм не успя да превъзмогне своето профсъюзно наследство коментира още анализаторът. През последните 20 години „двете най-големи синдикални организации у нас продължават да бъдат много по-добре представени в държавните и общински предприятия, отколкото в частния бизнес. За синдикалните централи се оказа много по-лесно и удобно да партнират или да противостоят на правителството и на общините, отколкото на собствениците и управителите на частните фирми. Парадоксът е в това, че истинският синдикализъм е възникнал именно в частния сектор, там, където рисковете пред трудовите права на гражданите са били най-големи”, посочва Гълъбов. И още: „Историята на политическите компромиси, които направиха българските синдикати, компрометират европейската им перспектива. Синдикатите предпочитаха да се изживяват като “групи за натиск”, с чието мнение трябва да се съобразяват управляващите”.
След стачката в БДЖ
Какво постигнаха „групите за натиск” например при съвсем прясната стачка в БДЖ? Тя приключи общо взето безславно за синдикатите. Дори по-лошо - видя се, че може и без влак за известно време. Загубите обаче остават и ще ги поемат редовите работници. А предвидените съкращения в рамките на реформата на железниците просто ще се случат тихомълком.
Стачката в мините беше обявена за 7 януари и отложена за 14-ти. Някак логично прозвучаха думите на енергийния министър, че е парадоксално в едно работещо предприятие, в което заплатата е висока, а бонусите - редовни, да има напрежение за пари. Синдикатите настояват, че не става дума само за пари - има нужда от още хора, машините са в лошо състояние, а заплатите са в пъти по-ниски от тези в Гърция.
Апетитите към подобно печелившо предприятие не са за пренебрегване.
Печалбата на "Мини Марица-изток" за миналата година преди облагане е била 8.8 млн.лв. За тази година прогнозата е да достигне 19-20 млн. лв. Добивът на въглища за 2012 г. се очаква да бъде 32 млн. т., тон повече отчетоха мините тази година, преизпълвайки плана.