Синдикално (не)разбиране на "прослуженото време"

Георги Ангелов,ikonomika.org
Лидерите на двата синдиката дадоха примери, които според тях подкрепят тезата, че добавки /клас/ за прослужено време има и в други страни.
Пламен Димитров, шеф на КНСБ, обяви, че в компанията Дженеръл Мотърс имало подписан колективен трудов договор, който предвижда клас за прослужено време („синьорити бонус”).
Константин Тренчев, лидер на КТ "Подкрепа" даде пример с жена си, която "работи само на едно място, в „Ню Йорк Хоспитал”, най-голямата болница в Ню Йорк, Корнелският медицински център. И аз съм свидетел как всяка година по малко, по малко, по малко по малко заплатата й нараства."
С тези примери те си мислят, че подкрепят статуквото – и изглежда наистина не осъзнават, че примерите им всъщност подкрепят реформата.
Забележете, че дават пример с отделни компании – защото в повечето страни подобни добавки, ако ги има, са децентрализирани, на ниво компания. Това позволява всяка отделна компания да има различни начини за стимулиране и заплащане на работниците, според спецификата на дейността.
И най-важната разлика – на запад най-често „синьорити бонус” в една компания не може да се пренася в друга компания. Хипотетичен пример – когато преминеш от "Дженеръл Мотърс" към "Форд" започваш с нулева добавка, с нулев „синьорити бонус”. Именно защото смисълът на тази добавка на ниво компания е да възнаграждава лоялните към компанията и да стимулира малък оборот на персонала.
В България класът за прослужено време е национален – той се пренася дори един работник да напусне една компания и да започне работа в друга. В българския модел подобни добавки за трудов стаж не могат да играят никаква роля в политиката по привличане на персонала в някоя компания, защото автоматично се пренасят и при разваляне на трудовото правоотношение. Всъщност, всички анализи на класа за прослужено време се фокусират върху това – да се премахне неговото задължително пренасяне.
Да не пропускаме, че когато политиката е децентрализирана и се решава на ниво компания, тя може да е гъвкава според спецификата на дейността. Т.е. в много компании и сектори въобще няма да има добавки за трудов стаж. Например, компании, които се занимават с нови технологии и търсят млади гении, очевидно няма да привличат персонал с клас за прослужено време – а с бонуси, опции, акции, високи начални заплати, добри лаборатории, техника и т.н.
Дебатът въобще не е "за" или "против" класа за прослужено време (въпреки че на пръв поглед така изглежда). Дебатът е за премахване на задължителното пренасяне на класа при смяна на работата и даване на възможност на компаниите (и синдикатите на ниво компания) сами да избират по какъв начин да стимулират своите работници и служители.