Синхронизирани бюджети ще приемат държавите от ЕС

Министрите на финансите на страните от Европейския съюз днес се споразумяха да синхронизират бюджетните си планове и да ги съобщават на партньорите си от ЕС в опит да предотвратят бъдещи бюджетни кризи, предаде ДПА.
ЕС бе разтърсен от финансови сътресения, след като преди година Гърция призна, че е фалшифицирала бюджетните си данни.
Страните членки реагираха с настояване за по-силен взаимен контрол върху бюджетната политика.
На извънредна среща в Брюксел министрите на финансите "приеха промени в начина, по който се въвеждат (европейските правила), за да се даде възможност за въвеждане на "европейски семестър"", се посочва в официално съобщение.
"Тази инициатива ще даде възможност паралелно да се наблюдава икономическата и бюджетна политика на страните членки през 6-месечен период всяка година, започвайки от 2011 г., за да могат да бъдат открити евентуални непоследователности и несъответствия", посочват представителите на ЕС.
Според действащите сега правила страните членки трябва да представят редовни доклади за икономическото си и бюджетно състояние пред Европейската комисия, която може да настоява за промени, ако страната нарушава правилата за равнище на държавния дълг и бюджетния дефицит.
Идеята за "европейски семестър" доразвива тази практика, призовавайки страните членки да предоставят схематични бюджетни планове пред ЕС преди приемането на бюджетите на национално равнище.
Според новата система през март страните членки заедно ще определят основните икономически предизвикателства пред ЕС и ще правят препоръки за основните насоки на действие. През април всяка държава ще преразглежда бюджетната си стратегия, за да е сигурно, че следва тези препоръки.
През юни и юли Европейската комисия и Съветът на ЕС ще "дават съвети, преди държавите да завършат бюджетите си за идната година".
Предложението е деликатно, тъй като предоставя на ЕС по-големи правомощия в националните бюджетни процедури.
Официални лица обаче подчертаха, че системата за надзор няма да дава на Брюксел преимущество над решенията на националните парламенти и столиците ще имат последната дума.   
В същото време официални представители на ЕС, присъствали на срещата на европейските министри, подчертаха, че икономическите реформи в Европейския съюз могат да забавят темпото си, тъй като страните членки усещат, че кризата свършва, отбеляза ДПА.
Сътресенията в световната финансова система и икономическите проблеми на Гърция насочиха ЕС към безпрецедентен устрем за реформи. Сега обаче икономическите показатели сочат, че растежът се възобновява и според някои източници желанието за въвеждане на реформи бързо намалява.
"Трябва да действаме решително преди следващата криза, следователно трябва да направим смели стъпки сега (...). Постигнат е напредък, но темпът не е задоволителен", каза министърът на финансите на Швеция Андерс Борг, пристигайки на срещата.
В разгара на гръцката криза страните от ЕС одобриха мерки като 3-годишна мрежа за сигурност на еврозоната и засилване на надзора над националните бюджетни статистики.
Също така бе създадена работна група от финансови министри, която да разработи по-строга система за икономически надзор.
Положителните икономически показатели, отчетени в края на лятото, обаче намалиха желанието на страните членки за по-радикални промени.
Държавите от ЕС "имат впечатлението, че излизаме от кризата и някои вече се чудят дали наистина има нужда да правим това, за което говорихме", посочи европейски дипломат, запознат с хода на преговорите.
Мнозина официални лица отбелязаха, че най-вече Франция и Германия отстъпват от предишните призиви за строги и бързи реформи, допълва ДПА.