Сира - най-много до 15 лв.

Вили Гълъбова, DiVino
Колко далеч са българите по манталитет от останалите народи, които, откривайки дори зрънце своя хубост, се стремят да го покажат на целия свят, да го рекламират, афишират, обгърнат в красивата загадъчност на легендите и така да зарадват самите себе си, а и другите. Ние като че ли често сме по-склонни, откривайки мъничка сламчица плява в зърното, високо да крещим и протестираме, че не получаваме това, което заслужаваме, че сме измамени и че всички са маскари.
Никога не съм искала да се присъединявам към вечно недоволната тълпа, но какво да се прави, българщината живее и у мен (уви) и след една доста разочароваща дегустация на немалко средни до вяли евтини български сири имам само два избора: или да лицемернича, или да изплюя камъчето. Избрах второто, за което моля за извинение всички, чийто труд, усилия и работа по принцип дълбоко уважавам.
И така, без митове, без ориенталски приказки от иранския град Шираз (считан за родината на сорта сира), без легенди за кръстоносци, станали отшелници след героични битки и отдали се на виното по стръмните хълмове на Рона, българската евтина сира ми заприлича на ... шкембе чорба. В добре направените, непретенциозни варианти, тя влива живителни сили и носи жизнерадост, било то рано сутрин, на обяд или на късно афтърпарти, у дома или в кварталното кръчме. Но опазил Бог от лошите й варианти - груби, сурови, блудкави сири, затова пък до една гримирани с много много дъб, толкова агресивен, че наистина ми напомня китайски чесън в шкембе чорба. Така ми се иска да имаме повече уважение към гроздето! Когато недостига бюджет за виното на мечтите ни в желаните нови френски бъчви, нека гроздето само се изяви в естествената си плодовост, която, уверявам ви, е хиляди пъти по-атрактивна от силно надъбените по един или друг начин вина. Поставени едно до друго, такива вина ми приличат на тухли от стена, с която сами се поставяме в изолация от останалия свят, почти като в албански бункер. Е, това е, казах, го: стреляйте по мен, ако това ще бъде отдушник, но апелът ми е наистина да се мисли в тази посока.
И за да завърша тези тъжни размисли по-оптимистично, ще ви кажа кои бяха фаворитите ми в тази категория. На първо място Villa Armira Shiraz Reserve 2008, която за скромните си 6 лв. ви дава много наслада, сортовост и приятни усещания. Следвана от Chateau Kolarovo Syrah Premium 2009 и Leva Winemakers Selection Shiraz Reserve 2009. Те, макар и два пъти по-скъпи, също са вина, открили и постигнали отличима индивидуалност и баланс. А най-добре, според мен, се представи виното на Домейн Бойар - Code Syrah 2010 - фино, сортово, с нюанси на виолетка, къпина и синя слива, обогатено с усещане за зелена чушка и мъх, с леко до средно тяло, заоблено и хармонично, с елегантен дълъг финал.

Code Syrah 2010 Домейн Бойар

Chateau Kolarovo Syrah Premium 2009 Шато Коларово

Villa Armira Shiraz Reserve 2008 Ямантиеви

Minkov Brothers Syrah 2010 Братя Минкови

Leva Winemakers Selection Shiraz Reserve 2009 Винекс Славянци

Villa Lyubimets Syrah 2009 Вила Любимец

Pentagram Syrah 2009 Черноморско Злато Поморие

Chateau Karnobat Syrah 2009 Винпром Карнобат

Cycle Syrah 2010 Братя Минкови

Chateau de Val Syrah Reserve 2010 Шато де Вал

В дегустационната комисия на българските сири бяха: Вили Гълъбова, Ефросия Благоева, Юлия Костадинова, Яна Петкова, Емил Коралов, Ясен Бориславов и Ясен Захариев.