Скандалът с „Царските конюшни“ се разраства

Вчера стана ясно от изявление на БСП, че преди 2 месеца областният управител на София Веселин Пенев и заместникът му от ГЕРБ Томи Николов са продали т.нар. "Царски конюшни" - 7 декара и половина в "Оборище", на 100 метра от паметника на Васил Левски, за 658 870 лв. - по 90 лв. на кв.м.  "Царските конюшни" се намират на булевардите "Васил Левски" и "Александър Дондуков" в София. Комплексът е използван за гараж от царското семейство и преди години е бил паметник на културата.

Зам.председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов благодари на Нинова за сигнала и поиска РФ да оттегли областния управител. В НС Цветанов обясни, че зад купувача на златния терен - търговско дружество "Гондол", стои близък до ДСБ човек - Янко Иванов от Варна. 

Областният управител на София Веселин Пенев е продал само земята под царските конюшни в центъра на столицата, но не и самите сгради, които оставали собственост на МЗХ, на Министерсво на културата и на МВР, съобщи на специална пресконференция министър Лиляна Павлова. Според нея собствеността на държавата върху сградите дава възможност да се оспори сделката, като още не било решено дали ще се иска развалянето й по съдебен път или държавата ще иска да си изкупи обратно земята. МРРБ и МЗХ са дали отрицателни становища до областния управител за заплануваната сделка, но той я извършил въпреки тях, обясниха министрите Павлова и Танева. МВР не е дало становища, но е поискало областният управител да му актува сградата, което той не направил, поясни вицепремиерът Румяна Бъчварова.

„Сделката не касае продажба на сгради или прекратяване на съсобственост върху сгради държавна собственост, а касае единствено и само решение на областния управител, който съгласно Закона за държавната собственост, управлява и стопанисва земята, върху която се намират тези сгради да прекрати държавната съсобственост върху земята и да я предостави на съответната фирма“, коментира по-подробно Лиляна Павлова. „Областният управител е прекратил съсобствеността на държавата еднолично, по негово решение, това е много важно“, заяви министърът.“Областния управител е отправил запитване към МРРБ декември миналата година, уведомявайки ни, че има намерение да направи това прекратяване на съсобственост върху земята“, поясни Лиляна Павлова и уточни, че от регионалното министерство са казали, че за тази земя се водят съдебни дела, които не са прекратени и не е целесъобразно в тази ситуация да се извършват разпоредителни сделки, но областният управител не се съобразява с това и сключва въпросния договор.

По-рано министър-председателят Бойко Борисов разпореди на Главния инспекторат да извърши в максимално кратък срок проверка в Областна администрация – София-град по повод извършена сделка с имот – държавна собственост (т. нар. царски конюшни). Проверката трябва да проследи спазването на Закона за държавната собственост при извършването на разпоредителната сделка от областния управител на област София-град. Тя трябва да установи също поискано ли е и получено ли е съгласие от ръководителя на ведомството, в чието управление е предоставен имотът – държавна собственост, за извършване на продажбата, каквото е изричното изискване на чл. 45а от ЗДС. Докладът на Главния инспекторат трябва да съдържа предложения до министър-председателя за последващи действия.

В късния следобед на петък стана ясно, че областният управител е подал оставка, която е била приета от премиера.

Росен Малинов, член на Контролната комисия на БСП и бивш областен управител на София, в интервю за Радио „Фокус“

Водещ: Какви са фактите около договора за продажбата на Царските конюшни?
Росен Малинов: То не е въпроса само за фактите. Днес го казах, сега ще го повторя пред вашите слушатели за какво става въпрос. Започвам първо с основния закон – Конституцията, в която в чл. 143 е записано, че това е конституционно обособен орган областният управител, който отговоря за защита на национални интереси, за законността и обществения ред и осъществява административен контрол. По-надолу в Закона за администрацията е записано, че областният управител отговоря – това е чл. 31, ал. 1.3 – отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта, която управлява. Тези две неща като вменени задължения и резултатът, който се получи от т.нар. „ликвидиране на съсобственост“ на по-известният на софиянци като „Царски конюшни“ терен, заключен между „Васил Левски“, „Дондуков“, „Панайот Волов“ доведе и до интереса ни към този тип ликвидиране на съсобственост. Има няколко неща, които се набиват на очи. На първо място е това, че при ликвидиране на съсобственост, каквато се допуска по изключение в закона, това не е масовата практика, обикновено или се обособяват два самостоятелни имота или по-големият имот купува по-малкия – това е ликвидирането на съсобственост. Докато тук е точно обратното. Ние тук имаме едни 86% собственост на държавата и едни 14% собственост на юридическо лице, на фирма. И се получава точно системата „Аз имам копчето, дайте ми и костюма“ и най-тъжното е, че костюмът е получен. Това е едното. Второ, аз лично съм запознат в битността си на областен управител за този проблем. Той е възникнал много отдавна. Опитите да се овладее в грубия смисъл на думата този терен са започнали 2005 година. И са реализирани 2016 година. При 3 правителства от различни политически сили, при трима областни управители от различни политически сили това не се получи. Получи се сега, при това правителство и при този областен управител. Пак казвам, при наличието на 14% собственост на терена, ти получаваш 86. Така че в никакъв случай не може да се говори за защитаване на държавния или обществения интерес. Тук изцяло е защитен корпоративния интерес. Второто, което се набива на очи, това е цената, на която е сключена сделката, тоест, е ликвидирана съсобственост. Цената, която се получава на практика е 97 лева или това, ако го обърнем във валута, както работят брокерите в столицата, е около 47 евро на кв.м. – такава цена в София няма. Да, действително става въпрос само за поземлен имот, става въпрос за земята, но на всички е ясно, че този, който владее земята, владее след това и всичко, което е построено или може да се построи върху нея. Когато се проследи цялата преписка – слава Богу, вече има публичен достъп до тези информационни масиви, се оказва, че нито е случайно, нито е в полза на обществото, а изцяло обслужен корпоративен интерес. И това предизвика цялостното събиране на документация, на информация. И оттук нататък тръгваме към резултата. Дебело искам да подчертая за вашите слушатели, че основната цел, която се поставяме е не само да покажем как се декларира борбата с корупция на всички политически нива от управляващите, но ние искаме и реални действия, защото ще се успокоим тогава, когато се заведе съответната процедура, и тази собственост обратно бъде върната – има такава юридическа възможност стига да има политическа воля и административен капацитет – и се върне в собственост на столичани. Това е в най-общи линии. Пак казвам, процедурата е започнала много отдавна, пак с една съмнителна сделка 2003 година с придобиване на собственост от една друга фирма на един известен „инвеститор“, наречен Шараф, фирма „Гондол”. След това, това е 2003 година, чрез областният управител Росен Владимиров на ДПС следващият зам.-председател, който беше, 2005 правителството на Симеон Сакскобургготски същия този имот, който е дал, го дава на фирма „Дивисима“. Оттук нататък започват едни безкрайни съдебни дела, в които е въвлечена и областната управа и държавата. До ден днешен, тоест, до месец юли, когато на 8 юли вече този въпрос по договорите, с които разполагаме, е приключил.
Водещ: А имотът паметник на културата ли е? И предвиждате ли разговори с Министерство на културата по темата?
Росен Малинов: Значи, когато говорим за имот, аз искам да бъдем наясно да не заблуждаваме слушатели, и да са наясно за какво става въпрос. Това е едно каре, един поземлен имот, върху който има построени доста отдавна сгради. Те са известни като „Царските конюшни“, тъй като действително там навремето е било конюшнята на двореца, после автопарка на двореца и т.н. Голяма част от сградите са държавна собственост, има общинска собственост, има частна собственост, има и собственост на тази фирма, която е придобила чрез замяна – това е собственост на сградите. Докато ние говорим за собствеността върху земята и сделката, която е реализирали, става въпрос само и единствено и само за земята, която е доста голяма като площ. Да, голяма част от нея е застроена, но ако както казвате, ползваме малко груба шега – светлият пловдивски пример, те тези сгради в един момент могат и да се саморазрушат, и да се самозапалят, не дай си Боже. И тогава всичко остава в ръцете на собственика. И тъй като има приказки чувам оправдателни, че това няма никаква стойност, това било ненужна земя, държавата губила, зам.-областният управител е изпратил едно писмо преди сделката до кмета на Район „Оборище“, което писмо е поискал да му се дадат параметрите на застрояване на този имот. И чета какви са параметрите, тоест земята е носител на тези параметри, които са по общоустройствен план на София, цитирам дословно: „Във връзка с ваше заявление ви информираме, че гореописания поземлен имот, - подчертавам поземлен имот – попада в устройствена зона С-2 – това е зона на стария градски център. Показателите на тази зона съгласно действащия общоустройствен план на София са: плътност на застрояване – 60-80%, максимален Кинт, тоест коефициент на интензивност – 3.5 до 5 пъти, минимално зелена площта - 20 до 30%“. Дали е паметник на културата? В масивите, които са към Министерството на културата, не открихме да фигурира като паметник на културата, но открих нещо много интересно – преди 2 години Експертният съвет, който е към НИНКН, пуска едно искане до ръководството на НИНКН да бъде обявена за паметник на културата тази сграда. До този момент не зная това е реализирано, но във всеки случай в обектите не е записано като такъв. Ако беше записано, тогава вече тази сделка с ликвидираната собственост, или по-скоро казано продажбата на големия дял на малкия, щеше да се реализира доста по-трудно. Може би след време ще стане, но на този етап нямам достатъчно информация.
Водещ: Г-н Малинов, отразяват ли се тези продажби на държавния бюджет?
Росен Малинов: Слушах ги и тези приказки. Какво значи отразяват на държавния бюджет? Значи, стойността, на която е оценен поземленият имот е с няколко процента, мисля, че дори няма и 10%, по-висок от данъчната стойност, която е определена. Тоест, действително тези пари, тези 634-684 хил. лева – вече не си спомням точно цифрата, влизат в държавния бюджет. Но това са 684 хил. лева за имот, който е в централната градска част, който е 7.3 дка, който има такива устройствени показатели по общия устройствен план. Това малко звучи – Дайте да си отрежем по един крак, ще даваме пари и ще ходим само с една обувка, вместо да даваме пари за две обувки. Не звучи сериозно. Задачата е държавната собственост да се опазва, умножава, а не да се прехвърля на такива смешни цени.
Водещ: В този смисъл, от БСП обявихте, че за случаят ще бъдат уведомени вицепремиерът Румяна Бъчварова и главният прокурор Сотир Цацаров. За какво настоявате?
Росен Малинов: Колегата Бойчев днес го каза – сигналът до главния прокурор с описа, хронологията на сделката, документално, изводите, които сме направили, вече е депозирана в главната прокуратура. А вицепремиерката Бъчварова също е отправено питане към нея от колегата Бойчев по една проста причина, че се оказа, че при разпределението в Министерския съвет, за дейността на областните управители отговоря вицепремиера Бъчварова. Ще чакаме отговори от тези институции. Но аз пак ви казвам, в никакъв случай, ако оставим по-широкото тълкувание на Конституцията, поне по Закона за администрацията, тази т. 3 от 31 член категорично не е спазена.
Водещ: След като изнасяте подобни факти, какви ще са последващите действия на БСП?
Росен Малинов: Последващите действия на БСП аз мога да коментирам само по този случай.
Водещ: Да, по този случай.
Росен Малинов: Информацията, с която разполагам, че има и други случаи, които в скоро време ще бъде информирана обществеността за това. Какво ще предприемем – първо, ще настояваме за това, тъй като областният управител е политическа фигура, областният управител е назначен с постановление на Министерски съвет, искаме да чуем Министерски съвет и министър-председателя как те оценяват тази извършена „ликвидация на съсобственост“, как те го оценяват? Второ, ще настояваме държавните институции, тъй като има тази възможност, държавните институции да се заемат с това сделката да бъде развалена и собствеността отново да се върне в ръцете на държавата. Това са двете основни неща, които ние настояваме. Има ли, няма ли закононарушение, ако има, в какви размери, ако няма, защо няма и т.н. – това е работа на специализираните органи. И те затова са и сезирани с всички материал, с които разполагаме. Ние присъди не раздаваме. Ние искаме да кажем ясно, че се защитават корпоративни, а не държавни интереси, че се обслужват корпоративни, а не обществени потребности. Това искаме да стане ясно на всички. /със съкращение/