Скритата икономика в Бъгария 2011 - 2012

Въпреки че остава сложна, макроикономическата среда се подобрява през 2011 – 2012 г., предоставяйки условия за намаляване на дела на скритата икономика в България. Това се налага като извод от традиционното проучване на Центъра за изследване на демокрацията.*
Високата безработица в условия на стагнираща икономика ограничава възможностите нерегистрираните работници да се завърнат в сивата икономика, но принуждава много от тях да влязат в неформалната. Същевременно кризата ограничава публичните разходи и банковите заеми, оставяйки по-строго контролираните европейски фондове като основен източник на свежо финансиране. По този начин, полето за злоупотреба с обществени поръчки се стеснява, докато стимулите компаниите да регистрират цялостната си икономическа дейност се увеличават.
Резултатите от изследването показват, че през 2011 - 2012 г. скритата икономика в България е намаляла както сред населението, така и сред бизнеса.
Индексът на скритата икономика сред бизнеса през последните две години също поддържа по-ниски нива в сравнение с предишни периоди. Понижението е сравнително малко, но показва завръщане към дългосрочната тенденция на спад, временно обърнала се по време на финансовата криза.
В сферата на социалното осигуряване периодът 2011 - 2012 г. е белязан от две основни бюджетни мерки: увеличение на пенсионните осигуровки с 1,8 п.п. и увеличение на минималните прагове за социално осигуряване. Ефектът от мерките е спорен. Делът на заетите на минималния осигурителен праг, но всъщност получаващи по-високо възнаграждение, е намалял от 10,3 % на 9 %. Делът на заетите лица, осигурявани на минималния осигурителен праг и чиято заплата съответства на декларираното, се е
увеличил от 5,9 % през 2010 г. на 7 % през 2012 г., сочейки за продължаваща стагнация на трудовия пазар. Делът заети, които са признали, че са осигурявани на сумата, посочена в договора им, но получават по-високо възнаграждение – се е увеличил от 8,4 % през 2010 г. до 13 % през 2012 г. Общата стойност на необявените и неплатени осигуровки надвишава 400 милиона лева.
Въпреки леко понижените нива на скритата икономика, настъпилото подобрение е ограничено и може да бъде приписано основно на засиления административен контрол и наказателни мерки, както и на спецификата на следкризисната икономическа ситуация в страната. Наличието на дълбоки структурни дисбаланси на пазара на труда и на дългосрочни проблеми в качеството на бизнес средата обаче продължават да благоприятстват укриването на икономически дейности в България.

Слабо реформираните регулаторни органи остават сред основните пречки пред ограничаването на скритата икономика в страната. Остават силни съмнения за прозарчността на дейността и ефективността на управлението на държавните регулаторни органи. Стремежът към мащабен контрол и публично докладване на успехи доминира, за сметка на подобряване на предоставяните обществени услуги.
Препоръки към политиката
Успешни мерки за намаляване на дела на скритата икономика в България могат да бъдат:
- въвеждане на общи показатели за ефективност и производителност на регулаторните органи;
- борба с корупцията чрез въвеждане на електронни услуги;
- ускоряване на връщането на ДДС и намаляване на проверките на изрядните компании;
- административна реформа за ускоряване на плащанията по Европейските програми;
- подобряване на правната рамка за уреждане на закъснели плащания и частния бизнес дълг;
- подобряване на работата на административните съдилища и обръщане на специално внимание на практиката за обявяване на несъстоятелност със задна дата;
- насърчаване на свободната бизнес инициатива и конкуренция чрез подобряване на прилагането на антимонополното законодателство.
*Използваните за анализа данни са получени от Индекса на скритата икономика при бизнеса и Индекса на недекларираната икономическа дейност на населението, разработени от Центъра за изследване на демокрацията и Витоша рисърч.