Скритата икономика в България е 20-30%

Средната оценка на скритата икономика на бизнеса за собствения си сектор в края на 2010г. е 24%, а за страната 40%. Това се посочва в анализ на Центъра за изследване на демокрацията за динамиката на скритата икономика в България по време на криза, представен от Руслан Стефанов, директор Икономическа програма ЦИД.
Марк Майнардус от Фондация "Фридрих Еберт", България изтъкна, че малките и средни фирми, които скриват част от своите доходи, поради факта, че не могат да оцелеят, трябва да получат някакви стимули. Скритата икономика в България е много съществена - казваме между 20 – 30% и трябва да се направи опит скритата икономика да бъде осветена, посочи Майнардус.
В анализа на ЦИД се посочва, че буди тревога фактът, че оценката на бизнеса в края на 2010 г. е на същите равнища, както през 2003 – 2004 г. От ЦИД посочват, че динамиката на оценките за скритата икономика е тясно свързана със степента на общественото доверие към правителството, което в края на 2010 г. е същото както в края на 2003г. – 24%.
Две трети от предприятията в страната са оценили дела на скритата икономика в страната като по – голям от този в отрасъла им. 23% са ги оценили адекватно и едва 9% са по – критични към собствения си сектор. Според анализа се наблюдава сравнителна устойчивост сред секторите, които имат най – висок дял на скритата икономика - според бизнеса – строителството (34%), търговия на дребно (29%), ресторанти, хотели, туризъм (21%), търговия с горива (16%). На 7 място в секторите е здравеопазването. За експертите е учудващо как тази система, която е изцяло финансирана от държавата, има толкова висок процент на скрита икономика. В челната десетка е и друг социално чувствителен сектор - "търговията с горива". "Изключително слаба е политиката там по осветляване на този сектор, т. е. там има дългосрочен проблем", каза Руслан Стефанов. На последно място по сектори с 0 се отчита процент на сивата икономика в сектор "металургия". С по 1% са сектори като телекомуникации, образование и др.
Последните 10 години има ясна тенденция към намаляване на скритата икономика. В голямата си част това се дължи не толкова на мерките, колкото на нормалната икономика, посочи Стефанов. Той посочи, че за тази година министерството на финансите отчете, че процентът на сивата икономика е 20 – 25% от БВП. Той посочи, че НСИ трябва да публикува системно и редовно дооценката на БВП. Руслан Стефанов посочи още, че има сериозно недофинансиране на всички обществени услуги в страната. "Това означава, че имате избор между лошо финансиране или много лошо финансиране", каза той.
От ЦИД изтъкват, че мерките, които се предприемат от правителствата са предимно контролно – наказателни и често икономическите мерки не са съгласувани са административните. Като най – яркият пример е увеличаване на акцизите. "Дори и да бяхме утроили бюджетите на митниците и на МВР едва ли щяха да се справят с контрабандата", каза Стефанов. Над 300 мерки са приети за последните 10 години. От ЦИД препоръчват да се даде предпочитания на тези от тях, които акцентират върху на стимулите, а не на наказанията. "Няма администрация в България, която да не изглежда като МВР, а администрацията е там, за да помага", каза Стефанов.
Над 90% от фирмите у нас са микро и там е препоръчително да има предимно стимулиращи мерки. Руслан Стефанов посочи, че им и много сериозно недоверие към жизнеността на социално – осигурителната система. Около 10 – 11% са хората, които получават повече, а се осигуряват на минималната заплата. Има 6%, за които увеличаване на минималния осигурителен праг може да доведе въобще до загуба на работа. Има огромен размер икономически незаети и обезкуражени българи над 1,5 млн. души. 200 – 300 000, което е 10% от заетостта са тези, за които няма обяснение, защо нямат работа. Според изследванията на експертите ако те бъдат заети това би добавило 6 – 7 млр. лв. в хазната.
Според анализа, обаче, ефектите от скритата икономика не са непременно и само негативни. Стефанов цитира изразът и на министъра на икономиката Трайчо Трайков, че "по-добре е сива, отколкото никаква икономика". Той посочи, че около 66% от доходите от тази икономика в крайна сметка влизат според някои изследвания в официалната икономика.